Дълго време се чудехме как точно да опишем СДВХ (или ХАДВ) и избрахме горното, на пръв поглед отнесено и нищо неказващо определение.

То обаче, освен че е вярно, освобождава дефиницията от онези стигматизиращи и насочващи вниманието в неефективна посока понятия като разстройство, заболяване или увреждане.

Нима можем да наречем болни 5% от хората на земята, функциониращи като пълноценни граждани на обществото, при все предизвикателствата на своето състояние? Бил Гейтс, Ричард Брансън, Уолт Дисни, Майкъл Фелпс, Джъстин Тимбърлейк успешни и доказани в живота и професията си хора ли са или са увредени?

Ние, от “Нетипичен ум”, не искаме нито да си затваряме очите за проблемите, произтичащи от СДВХ, нито да търсим съжаление зад тревожни определения като болест и разстройство. Ние искаме преди всичко СДВХ да бъде разбрано, защото решаването на един проблем минава през разбирането му.

.

А проблемът не са нашите деца със СДВХ. Те са такива, каквито са. Проблемът е в неразбирането, отричането, погрешното адресиране или стигматизирането им. Определянето на ХАДВ като разстройство или заболяване не помага особено, защото създава предварителна нагласа за ограничени способности и следователно – занижени очаквания от децата със СДВХ, което е дълбоко погрешно.

Децата със СДВХ нямат нужда от подобна “закрила”, а от адекватно посрещане на по-специфичните им нужди в отглеждането, възпитанието и образованието. Същевременно, в обществото и дори в образователната система твърде често продължават да се срещат мнения, че СДВХ е просто удобно прикритие за невъзпитаните или мързеливи деца, въпреки че първите опити да се опише и дефинира СДВХ датират от повече от 120 години, а оттогава научното познание и успешните терапевтични методи са нараснали неимоверно. 

Затова вярваме, че най-правилен е позитивният и практичният подход към СДВХ/ХАДВ. Да насочим вниманието към източника на СДВХ и към методите за преодоляване на трудностите, произтичащи към него.