Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието (СДВХ или ХАДВ) е разпространено неврологично състояние, което засяга между 5% и 10% от децата по света. То се проявява още в ранна детска възраст и се характеризира със значителни трудности в контрола на вниманието, импулсивността и двигателната активност.
Въпреки че от първото ни проучване през 2023 година минаха две години, ситуацията в България остава тревожна – държавните институции (МОН, МЗ) все още не събират системно статистически данни за децата със СДВХ. Липсва информация за техния брой в предучилищна и училищна възраст, за процесите на диагностика, терапевтиране, проследяване и ресурсно подпомагане. Тази статистическа „слепота“ продължава да затруднява изграждането на адекватна държавна политика за подкрепа на децата със СДВХ и техните семейства.
Именно поради тази институционална празнота, сдружение „Нетипичен ум – СДВХ“ проведе второ национално проучване през есента на 2025 година. Целите са няколко: да се събере актуална информация за реалното състояние на децата със СДВХ в България; да се проследят промените (или липсата на такива) спрямо 2023 година; и да се изгради по-пълна картина за въздействието на СДВХ върху образованието, социалната интеграция и качеството на живот на тези деца и техните семейства.
Анкетата попълниха 108 родители на деца със СДВХ в периода 19 септември до 5 октомври 2025 година. Това е с 48% повече участници спрямо проучването от 2023, което говори за нарастващата осведоменост и активност на родителите.
Диагностика – в застой
При децата, обхванати от анкетата, процентът на деца с диагноза е 52.7%. Този процент практически не се е променил спрямо 2023 година (52%). Ако вземем предвид само децата над 6 години (85.2% от общия брой), виждаме че 58% от тях имат официално поставена диагноза. Това е с 10 пункта повече от 2023та, когато само 48% от родителите на тази група са отговорили утвърдително.
Защо общият процент деца с диагноза остава 52%, но при децата над 6 години расте от 48% на 58%? Отговорът се крие в демографския профил на отговорилите. През 2025 г. в анкетата са участвали значително по-малко родители на деца под 6 години – 14% срещу 23% през 2023 г.
Тъй като децата в предучилищна възраст рядко получават диагноза (тя обикновено се поставя след постъпване в училище), намаляването на тяхното присъствие в извадката „изравнява“ общия процент нагоре. Същевременно делът на тийнейджърите (15-18 г.) е нараснал от 10% на 15%. Следователно, реалният прогрес е при училищната възраст – там действително виждаме 10 процентни пункта ръст в диагностичния обхват за две години.
Останалите 47.3% от децата, които нямат диагноза, са разпределени така:
- 37% – родителите подозират СДВХ, но няма официална диагноза
- 10.3% – в процес на диагностициране
Удовлетвореността от процеса на диагностициране остава противоречива. През 2023 година една трета от родителите изразиха недоволство от процеса. В настоящото проучване (2025 г.) използвахме по-детайлна петобална скала, която позволява по-нюансирана оценка. Резултатите показват, че 42.3% от родителите оценяват процеса положително (оценка 4 или 5), докато 19.2% остават недоволни (оценка 1 или 2). Въпреки че методологията не позволява директно сравнение, данните от 2025 г. показват, че качеството на диагностичния процес продължава да е проблем за значителна част от семействата.
Защо децата остават без диагноза?
Попитахме 47 родители на деца без официална диагноза каква е причината. Най-честите отговори са:
- 35.42% са преценили, че не е необходимо
- 22.92% смятат, че е още рано за диагноза или в момента се диагностицират
- 18.75% не знаят къде е възможна диагностика – очевиден проблем с информираността
- 12.5% не могат да стигнат до специалист – географски или финансови бариери
- 4.17% са посочили, че детето им има друга основна диагноза
Ето и някои реални отговори от анкетата:
„Не виждам никаква полза от това действие, за да инвестираме време, усилия и нерви.“
„Живеем в малък град и тук липсват такива специалисти, той е много труден за придвижване в друг град за обследване.“
„Защото няма да използваме подкрепа в учебното заведение“
“Не смятам,че в България се извършва адекватна диагностика”
Тези отговори разкриват как родителите се чувстват изгубени в системата или пък са се примирили, че диагнозата няма да им донесе реална подкрепа.
Кога родителите забелязват първите симптоми?
Както и в проучването от 2023 година, тенденцията се запазва – 78.7% от родителите забелязват първи симптоми още преди 6-годишна възраст, най-често в периода на детската градина. Още 15.7% забелязват проблеми при постъпване в началното училище, когато изискванията към детето стават много големи и то не може да се справи.
За СДВХ е известно, че части от мозъка узряват по-бавно и свързаността между тях може да не е много ефективна. Забелязаните симптоми са най-вече лесна превъзбуда, висока двигателна активност, импулсивно поведение, трудно фокусиране, разсеяност, слаб емоционален контрол и трудности при обработката на информация.
Въпреки раното разпознаване на симптомите от родителите, диагнозата често закъснява. От децата, които са показали симптоми още от градина, само 50.6% имат официална диагноза към момента. Това означава, че почти половината от тях остават без подходяща подкрепа в критичните ранни години.
Съпровождащи състояния – нова картина
През 2025 година 83.3% от родителите потвърждават, че детето им има и други съпровождащи състояния освен СДВХ, спрямо 60.3% през 2023 година. Този ръст трябва да се тълкува предпазливо поради промените в методологията между двете анкети – през 2025 г. предложихме значително по-широк списък от състояния, включително тревожност, разстройство на поведението и специфични учебни затруднения, които не присъстваха като готови отговори през 2023 г.
При състоянията, които могат да се сравнят директно, виждаме:
- Аутизъм: 17.8% → 30% (почти двойно увеличение)
- Опозиционно разстройство: 16.4% → 32% (двойно увеличение)
- Депресия: 2.7% → 8% (значителен ръст)
- Умствена изостаналост: 15% → 17% (леко увеличение)
Тези ръстове вероятно отразяват по-добро разпознаване на коморбидните състояния и повишена информираност на родителите.
Най-често посочваните състояния през 2025 са тревожност (44%), разстройство на поведението (44%), и опозиционно разстройство (32%). Високият дял на тревожността – въпреки че може отчасти да е повлиян от позицията ѝ като първи отговор в анкетата – остава тревожен сигнал за стреса и недостатъчната подкрепа в образователната система.
Наблюдаваният ръст на коморбидния аутизъм в настоящото проучване (30%) следва да бъде интерпретиран внимателно. Международната литература показва, че между 30% и 60% от децата с разстройство от аутистичния спектър (ASD) проявяват клинично значими симптоми на ADHD, докато между 10% и 30% от децата с ADHD покриват критерии за ASD (Leitner, 2014; CDC). След публикуването на American Psychiatric Association DSM-5 през 2013 г. официално бе позволено поставянето на съвместна диагноза ADHD и ASD, което доведе до значително увеличаване на регистрираната коморбидност в клиничната практика (извън България).
Повишеният дял може да отразява както реална невроразвитийна припокриваемост между двете състояния, така и фактори като подобрена диагностична чувствителност, повишена информираност на родителите и т.нар. referral bias – по-често насочване към специалист на деца с по-изразена симптоматика. Допълнително, при вече диагностицирано ASD се препоръчва активен скрининг за ADHD (съгласно препоръките на National Institute for Health and Care Excellence), което може да увеличи честотата на установяване на ADHD при деца с водеща диагноза ASD..
В тази връзка, с ледва също да се отчете, че данните се отнасят само за диагностицираните деца, докато значителен процент от децата със симптоми на ADHD остават недиагностицирани. Това създава риск от изкривяване на относителните дялове и не позволява директна генерализация към общата популация. Поради това резултатите следва да се интерпретират като индикатор за клинична тенденция, а не като популационна честота.
Един родител споделя:
„Липсва много информация за проявите на СДВХ при момичета, а разликите със симптомите при момчетата е доста голяма. Специалистите психолози също оценявам като неподготвени по темата.“
ТЕЛК – подобрение, но не достатъчно
35.5% от децата със СДВХ имат експертно решение от ТЕЛК (териториална експертна лекарска комисия), което е значително увеличение спрямо 26% през 2023 година. ТЕЛК решението дава възможност за допълнителна подкрепа – финансова помощ, право на посещение на терапевтични центрове, в някои градова – безплатна карта за транспорт и други улеснения.
Най-често децата получават ТЕЛК с процент 50-69% (52.6% от тези с ТЕЛК), следвани от 70-89% и над 90% (по 23.7%).
Допълнителна проверка показва, че от децата с официална диагноза СДВХ, само половината (51.8%) имат ТЕЛК. Това означава, че въпреки поставената диагноза, 48.2% от децата остават без достъп до допълнителната подкрепа, която ТЕЛК осигурява.
Ресурсна подкрепа
Едно от най-значимите подобрения спрямо 2023 година е достъпът до ресурсна подкрепа в детска градина и училище. 60.2% от децата ползват ресурсна подкрепа – увеличение от 18.2 процентни пункта спрямо 42% през 2023 година. Това е резултат от повишената осведоменост на родителите и техния натиск към образователните институции.
Ние в „Нетипичен ум“ продължаваме да смятаме, че родителите трябва да приемат статута СОП (специални образователни потребности) за децата си. СОП не е стигма, а инструмент за подкрепа. Чрез него детето може да получава безплатни часове с логопед, психолог и ресурсен учител в учебното заведение.
Въпреки това, някои родители се опасяват от стигмата. Двама от тях споделят:
„Не ползваме подпомагане в училище, заради стигмата от родители, отделянето от останалите деца, предубедеността на учители, зле подготвен и немотивиран персонал за подкрепа. Плюсовете са по-малко от минусите.“
“От тази година не подновихме Соп, поради подигравки в училище и срам.”
Кои специалисти работят с децата?
Най-често децата посещават:
- Психолог – 52 деца
- Ресурсен учител – 50 деца
- Логопед – 30 деца
- Специален педагог – 10 деца
Спрямо 2023 година се забелязва, че ресурсните учители стават почти толкова чести колкото психолозите, което е положителна промяна – ресурсният учител е ключов за академичното развитие на детето.
Помощник на учителя: системен провал
Само 13.6% от децата със СДВХ имат помощник на учителя, докато 68.3% от родителите оценяват тази подкрепа като необходима. Това драматично несъответствие се дължи на два основни фактора: 37.9% от родителите не знаят за съществуването на тази възможност, а 43.7% съобщават, че училището отказва да включи помощник в плана за подкрепа.
Честа практика е училищата да твърдят, че помощникът на учителя може да бъде осигурен само при наличие на повече от три деца със СОП в класа. Това твърдение е опровергано от МОН – подкрепата трябва да се предоставя въз основа на индивидуалните нужди на детето, независимо от броя на учениците със СОП.
В резултат, 20% от родителите споделят, че детето им се нуждае от придружител в час – роля, която много от тях са принудени, включително чрез натиск от институцията, сами да поемат, превръщайки се в неплатени асистенти, вместо институцията да осигури дължимата и необходима професионална подкрепа.
Защо децата не получават ресурсна подкрепа?
Попитахме 35-те родители, отговорили отрицателно, защо децата им не ползват ресурсна подкрепа. Отговорите разкриват системни проблеми:
“Абсолютно некомпетентни, абсолютно не приоритизират нуждите на детето, абсолютно неадекватни, манипулативни с цел само да ни включат в програма за пари”
„Градината НИКОГА не ни е предлагала помощ. Директно ни питаха за диагноза и след като отказахме без угризения лично директорката ни ‘помоли’ да не идва моето дете.“
“Детето ми е в СФО по принуда от директора на училището.”
“Запознах се с психоложката и беше враждебна, груба и невъзпитана и не бих я допуснала до детето си.”
„Не считам, че би получил адекватна подкрепа, а по-скоро това ще доведе до стигматизиране“
„Не смятахме, че наличните в училището могат да окажат необходимата подкрепа. Правени са консултации с тях“
„Няма официална диагноза“ – често срещан отговор
„В училище е загуба на време“
От положителната страна, има и примери за добра подкрепа:
„Училището е много подкрепящо, класът е малък – 8 деца. Учителят има индивидуален подход към всяко“
Въпреки подобрението, 38% от родителите смятат, че не получават достатъчно подкрепа от училището или градината.
Медикаментите – нова криза на хоризонта
През 2025 за първи път включихме въпроси за медикаментозното лечение на СДВХ.
Само 37% от децата приемат медикаменти за СДВХ:
- 13% приемат редовно
- 24.1% приемат периодично
Останалите 63% не приемат медикаменти:
- 25% категорично не планират
- 24.1% казват, че не им е препоръчано
- 13.9% са го обмисляли, но все още не са решили
Криза с достъпа до лекарства
Резултатите разкриха и една сериозна криза, която изисква незабавна реакция. От децата, които приемат медикаменти, 60% от семействата имат проблеми с набавянето им. От тях:
- 46% имат проблеми често (повече от 5 пъти годишно)
- 42% понякога (3-5 пъти)
- 12% рядко (1-2 пъти)
Липсата на лекарства не е дреболия. Родителите споделят, че това води до:
- Влошено поведение и самоконтрол – 57.14%
- Намалена учебна успеваемост – 45.71%
- Повишена тревожност и стрес – 42.85%
- Сериозни проблеми в училище – 31.42%
- Влошени семейни отношения – 25.71%
Дори когато има достъп до медикаменти, ефективността им не винаги е на ниво. Само 34.8% от родителите оценяват ефекта им като добър (оценка 4-5 по петобалната скала). 32.6% дават неутрална оценка 3, а други 32.6% смятат медикаментите за неефективни. Тези данни отразяват и ограничения избор на медикаменти в България – в страната липсват много от световно признатите и ефективни препарати за СДВХ, което намалява шансовете лекарите да намерят подходящата терапия за всяко дете.
Училището – най-голямата болка
Ако трябва да обобщим с една фраза резултатите за училището в основната му функция – обучение и възпитание В КЛАСНАТА СТАЯ, тя би била: „Училищната система не е готова за деца със СДВХ.“
Разбирането на учителите – драматично влошаване
Докато през 2023 около 50% от родителите са споделяли, че децата им са приети добре от учителите, през 2025 картината е много по-мрачна. 76.9% от родителите оценяват разбирането на учителите за СДВХ като слабо (оценка 1-2 по петобалната скала). Само 12% дават положителна оценка.
Това е драматично влошаване с около 27 процентни пункта за две години. Възможни причини за това могат да бъдат повишените очаквания на родителите, които вече са по-добре запознати със състоянието на детето си и с неговите права в образователната система, на фона на същите нива на познаване и компетентност от страна на педагозите, липсата на адекватно обучение на учителите или увеличеното натоварване в класовете. С неудовлетворение отбелязваме, че разработените през миналата година от МОН Механизъм за приобщаване и подкрепа за личностно развитие на деца и ученици със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и от РЦПППО – София Методика за ранно диагностициране / скрининг на СДВХ, към момента все още не могат да компенсиратлипсата на воля за прилагането им на практика.
Приемането от връстниците също е проблем
Социалните взаимоотношения са друга болезнена точка. Само 22.2% от родителите смятат, че децата им са добре приети от съучениците си. 35.2% дават неутрална оценка, а 42.6% казват, че приемането е слабо.
Не е изненадващо, че 78.7% от родителите посочват социалните взаимоотношения като най-голямото си притеснение за бъдещето на детето, следвани от психичното здраве (70.4%) и професионалната реализация (67.6%).
Проблемите в клас – непроменена картина
Както и през 2023, концентрацията остава проблем номер едно – 89.8% от децата имат проблеми с концентрацията по време на час. Следват:
- Проблеми във взаимоотношенията с децата – 62%
- Проблеми с дисциплината – 55.6%
- Проблеми с усвояването на материала – 53.7%
- Проблеми с домашните – 52.8%
- Проблеми във взаимоотношенията с учителите – 36.1%
Интересно е, че проблемите с връстниците излизат на второ място през 2025, пред дисциплината – това кореспондира с тревожността като най-често съпътстващо състояние и с притесненията на родителите за социалните умения.
Какво искат родителите?
Най-често родителите си пожелават:
- По-добра квалификация на учителите – да могат да разпознават СДВХ и да разбират нуждите на тези деца
- Повече специалисти и подкрепа – увеличаване на ресурсните екипи
- Индивидуален подход – повече време при решаване на задачи
- Работа със съучениците – разговори с децата и техните родители за толерантност
Родителите споделят своя опит:
„От опита, който имам до сега със 7 годишен син е, че задължителната образователна система се опитва да ‘смачка’ този тип деца. Опитват се да ги ‘подчинят’, като за тях всичко е от неправилно възпитание. И отговора, който получавам до сега е, че те нямат опит с ‘такива деца’, не са обучавани.“
„Записах детето си в ЦСОП принудена да го направя, защото в масовото училище беше изолирано на индивидуална програма без никакви контакти с връстниците си. Ходеше с чистачките да мете двора без никакъв учебен процес. Ужас… Не я допускаха даже по физическо, музика и труд и творчество до класа.“
„Промяна в ЗПУО, Наредбата за приобщаващо образование и Закона за личната помощ – да се назначават помощници на учителя в градината и училището, за да не твърдят учителите че не могат да се занимават с детето и да го гонят.“
Има и положителни гласове:
„Родители, самообразовайте се! Вие сте най-заинтересовани децата ви да успяват. Нашите деца са умни – търсете силните им страни и работете за развитието им.“
Специалистите – огромна пропаст между частни и държавни
Извън училище децата със СДВХ посещават следните специалисти:
Едно от най-показателните открития на проучването е огромната разлика в удовлетвореността от частни и държавни специалисти.
64.7% от родителите са доволни от специалистите извън училище и градина (частни практики). В същото време само 20.2% са доволни от специалистите в училище и градина.
Разликата от 44.5 процентни пункта е шокираща и показва дълбок системен проблем. Защо родителите са значително по-доволни от частните специалисти?
- По-добра квалификация – частните специалисти често са по-специализирани в СДВХ
- Индивидуален подход – повече време за едно дете
- По-добра комуникация – редовна обратна връзка с родителите
- Избираемост – родителите могат да търсят друг специалист, ако не са доволни
Финансовата тежест – непосилна за много семейства
Проучването разкри и друга тежка истина – грижата за дете със СДВХ в България е скъпа.
Когато попитахме какви са основните пречки при достъпа до специалисти, 60.2% посочиха високите цени като водеща бариера. Това е следвано от:
- Недостатъчна квалификация – 39.8%
- Липса на специалисти в региона – 37%
- Дълго чакане – 18.5%
Родителите използват разнообразни подходи за подкрепа на децата си:
- Витамини и хранителни добавки – 74%
- Спортни дейности – 62%
- Поведенчески тренинг – 30%
- Музикотерапия – 17%, арт терапия, неврофийдбек – по 14%
Всеки от тези подходи струва скъпо. Ако добавим частни психолози, логопеди, ерготерапевти и медикаменти, едно средностатистическо семейство може да изхарчва няколко хиляди евро годишно.
Не е изненадващо, че 43% от родителите заявяват, че се нуждаят от финансова подкрепа.
Един родител споделя нуждата си:
„Да има повече терапевти във така наречените ЦСОП и да работят с децата ежедневно, а не само по два часа седмично или при нужда, което е крайно недостатъчно, и да търсим терапевти в други по-големи градове платено.“
Информираността – интернет срещу професионалисти
Попитахме родителите откъде получават най-много информация за СДВХ. Резултатите са показателни:
- Интернет и социални мрежи – 53.7%
- Книги и статии – 23.1%
- Други родители – 6.5%
- Лекари и специалисти – само 5.6%
- Сдружения и организации – 4.6%
Тревожно е, че над половината родители разчитат на интернет за информация – там има и полезни ресурси, но и много митове и дезинформация. Само 5.6% получават информация от медицински специалисти – това показва проблем в комуникацията между лекари и родители.
От положителната страна, 49.1% от родителите се чувстват добре информирани за СДВХ (оценка 4-5), докато 17.6% се чувстват слабо информирани.
Един родител използва анкетата, за да благодари на сдружението:
„Благодаря за информацията която получаваме от Вас, за подкрепата….. БЛАГОДАРЯ“
Общата оценка – системата е в криза
Завършихме анкетата с един прост въпрос: „Как оценявате подкрепата за деца със СДВХ в България?“
Отговорът е унищожителен. 88% оценяват подкрепата като лоша (оценка 1-2 по петобалната скала). От тях 63% дават оценка 1 – много лоша.
Само 2.8% дават положителна оценка (4-5).
Това е най-ясният показател, че системата за подкрепа на деца със СДВХ в България е в криза.
Гласовете на родителите – надежда и разочарование
В своите коментари родителите споделят различни перспективи:
За това как децата не са болни:
„Детето ми не е болно. Само това искам да споделя.“
За прогреса с течение на времето:
„Важно е да отбележа, че отговорите ми щяха да бъдат доста различни преди една, преди две, преди 4 години. Включително за качеството на училищната подкрепа, което стигна от зле до средно ниво след много усилия от моя страна.“
Този коментар показва, че промяната е възможна, но изисква огромни усилия от страна на родителите.
Препоръки и следващи стъпки
След два проучвания и стотици гласове на родители, можем ясно да формулираме какво е необходимо:
Към Министерство на здравеопазването:
- Спешно решаване на проблема с достъпа до медикаменти – 67% от децата на лечение имат проблеми
- Увеличаване на броя специалисти за диагностика – особено в малките градове
- Финансова подкрепа за хора със СДВХ – поемане на поне част от разходите за изследване, целогодишни терапии и лекарства на хора със СДВХ
Към Министерство на образованието:
- Задължително обучение на учителите за СДВХ – 77% не разбират състоянието адекватно
- Значително увеличаване на ресурсните екипи – необходимо е поне удвояване на настоящите екипи
- Назначаване на помощници на учителя при наличие на дете със СОП и хиперактивност
- Въвеждане на статистика за деца със СОП
- Ясна отчетност, засилен контрол и персонална отговорност при установяване на дискриминационни практики, отказ от ресурсна подкрепа и препятстване процеса на приобщаващо образование при деца със СДВХ/СОП.
Към родители:
- Не се страхувайте от диагнозата – тя отварят врати към подкрепа
- Бъдете обективни за нуждите на детето и най-добрия му интерес
- Настоявайте за СОП статут, когато е необходимо – той не стигматизира, а подкрепя детето
- Търсете информация от надеждни източници – не само от интернет
- Свържете се със сдружения като „Нетипичен ум“ – не сте сами
Към учители:
- Образовайте се – СДВХ не е лошо поведение или лошо възпитание
- Децата със СДВХ не са „по-глупави“ – интелектът им е непокътнат
- Те се нуждаят от структура, ясни правила и почивки – не от критики
- Фокусирайте се върху силните им страни – всяко дете има такива
Заключение
Две години след първото ни проучване, картината е смесена. Има подобрения – повече деца получават ТЕЛК (+9.2%), повече имат ресурсна подкрепа (+18.2%).
Но има и влошавания – драматичен спад в разбирането от учители (от ~50% до 12% положителни оценки), нова криза с медикаментите (67% имат проблеми с достъп), непроменено ниски нива на диагностициране (застой на 52.8%).
Най-вече обаче има нужда от действие. 88% от родителите оценяват системата като лоша. Това не е просто статистика – това са хиляди деца, които не получават подкрепата, от която се нуждаят. Деца, които се борят всеки ден в училище, които са изолирани от връстниците си, и чието бъдеще тревожи родителите им.
Необходимо е родители, учители, специалисти и институции да работят заедно, за да подкрепят децата. Децата със СДВХ не са проблем. Проблем е системата, която не знае как да ги подкрепи.
Методология: Анкетата е проведена онлайн чрез Google Forms в периода 19 септември – 5 октомври 2025 г. Попълнена е от 108 родители на деца със СДВХ. Разпространена е чрез групи във Фейсбук, посветени на СДВХ, ТЕЛК и специални образователни потребности. Анкетата съдържа 42 въпроса, комбиниращи затворени и отворени отговори. Участието е анонимно и доброволно.
За сдружение „Нетипичен ум – СДВХ“: Сдружението работи за повишаване на осведомеността за СДВХ в България, за подкрепа на родители и деца, и за промяна в политиките на институциите.