СДВХ е неврологично състояние, при което се наблюдават разлики в развитието, както и структурни и функционални разлики в мозъка, в сравнение с “невротипичните” хора.
По-специално, пре-фронталният кортекс на мозъка, който отговаря за способността ни да се концентрираме, да регулираме емоциите и поведението си и да взимаме решения, се развива по-бавно. Това означава, че децата със СДВХ може да изглеждат и действат по-незряло за възрастта си.
Освен това, СДВХ е свързано с по-ниски нива на допамин, който отговаря за успешната трансмисия на информация в различните части на мозъка, което е важно за процеса на учене и запомняне. Допаминът също се свързва с мотивацията ни да учим и да получаваме удовлетворение от постигнатите резултати. Ето защо, при децата със СДВХ процесът на учене може да е мъчителен и стресиращ. Всъщност, именно защото движението и упражненията са начин мозъкът да произвежда повече допамин, децата със СДВХ са често хиперактивни и имат нужда да се движат повече.
Важно е да се отбележи, че СДВХ не е свързано с интелекта и вродената интелигентност. СДВХ имат хора със свръхвисок интелект, със среден интелект или интелект в ниските стойности, също както всички останали хора. Особеностите на неврологичното развитие при децата и възрастните със СДВХ обаче се отразява на техните изпълнителски умения. Това, особено в ранните детски години, води до разминаване между поведението и резултатите на децата със СДВХ и очакванията на възрастните.
Често те реагират неадекватно за възрастта си и спрямо ситуацията – говорят в час, прекъсват учителя или съучениците си, движат се, вдигат шум или събарят вещи, когато от тях се очаква да стоят мирно и тихо. Реагират импулсивно и свърхемоционално, което често ги поставя в центъра на конфликти с връстниците им. Важно е да се помни, че макар и неприемливо, това поведение, не е въпрос на техен съзнателен избор, те просто все още не разполагат с набора изпълнителски умения. Децата със СДВХ изглеждат все едно нямат особена воля за учене. Те често се разсейват и не слушат учителя, забравят учебници, губят вещи, пропускат да си запишат домашното, а пристъпването към изпълнение на задача е истинско изпитание за търпението на родителя. Важно е да се помни, че това не е мързел. Само си представете, че от вас се иска да изпеете българска народна песен, но вие просто не разполагате с ресурса за това.
Какво предизвиква СДВХ?
Точната причина за появата на хиперактивността с дефицит на внимание все още не е изцяло ясна. Общоприето мнение сред научните среди е, че СДВХ е резултат от комбинация от генетични, неврологични, пренатални фактори и фактори на околната среда. Макар да е до голяма степен генетично обусловено, счита се, че травматични събития като мозъчно увреждане, трудна бременност, проблемно или преждевременно раждане, осиновяване, могат да провокират “проявата” на генетичния потенциал на СДВХ. Фактори от средата – начин на отглеждане, стресови събития в училище или в живота, могат да засилят проявните форми на СДВХ.
Видове СДВХ
- Предимно хиперактивно/импулсивно – слаб емоционален контрол, лесна превъзбуда, импулсивно поведение, висока двигателна активност
- Предимно с дефицит на вниманието – трудно фокусиране, дезорганизираност, разсеяност, трудности при обработката на информация и боравенето с нея
- Комбинирано – комбинира симптомите на горните две