Решаването на един проблем минава през разбирането му. Долните пасажи са части от книгата на д-р Габор Мате „Разпилян ум” (издателство Кибеа), която излага по достъпен начин произхода, същността и начините за лечение на синдрома на дефицит на вниманието, по-известен у нас като СДВХ (синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност). Книгата е написана през далечната 1999 г. и един от най-признатите в световен мащаб трудове, достъпни за широката публика. Самата диагноза е известна от много години преди това, а познанието за нея търпи все по-голямо развитие. В книгата СДВХ се адресира като СДВ (синдром на дефицит на вниманието), защото се приема, че водещото е дефицитът на вниманието, а хиперактивността е едно от следствията. Избраните откъси не дефинират СДВХ „по протокол”, но помагат на всеки по-лесно да свърже диагнозата със съответното дете и така да постигнат по-добро разбиране и приемане на факта, че се касае за дете със СДВХ, а не за невъзпитано, разглезено, мързеливо, глупаво, незаинтересовано или „естествено” агресивно дете.
Из „РАЗПИЛЯН УМ”:
Много деца със СДВ са обект на открито неодобрение и подложени на публично засрамване в класната стая заради държание, което не избират съзнателно. Те не са нарочно невнимателни и непокорни. Зад поведението им се крият емоционални и неврофизиологични сили, които вземат решения, вместо тях.
Детето със СДВ трудно се сдържа да не прекъсва другите, често действа или говори импулсивно, сякаш предварителната мисъл не съществува, а изчакването на ред в каква да е дейност е същинско изтезание. Последиците, естествено, са негативни.
Вярно, че някои деца със СДВ не позволяват да ги докосват, но повечето от тях буквално се катерят по главите на възрастните и като цяло показват ненаситно желание за физически и емоционален контакт. Те подхождат към другите деца с наивна откритост, която често бива попарена. Заради нарушената си способност да разчитат знаците и сигналите в общуването, могат да се окажат отхвърлени от връстниците си. А сърцето на родителите се къса, като гледат как децата им са изолирани от игрите в училищния двор, празнуването на рождени дни, каненето на гости, размяната на валентинки.
Случва се родители, учители и лекари да се съмняват в нещата, които детето споделя за своите усещания. Отстрани оплакванията на някои хиперсензитивни деца, изпитващи физическа болка или дискомфорт, могат да звучат прекалено драматично и преувеличено. Обвиняват ги, че симулират, преиграват или търсят внимание. В действителност, в поведението на тези деца по отношение на болката и дискомфорта няма никаква престореност, само изтънчена способност за страдание.
Десният орбитофронтален кортекс /бележка – онази част от мозъка, която отговаря за контрола над импулсите, социално-емоционалната интелигентност и мотивацията и която при децата със СДВ е недостатъчно развита/, когато работи добре, може да забави емоционалната реакция достатъчно, за да даде възможност за изявата на по-зрял и премерен отклик. Ако връзките му са нарушени обаче, той губи тази си способност. В такива моменти умът бива залят от примитивни, непреработени емоции, които потискат мисловните процеси и подчиняват поведението ни.
В неврологичен аспект можем да разглеждаме СДВ като липса на инхибиция – хронична недостатъчност на активността в префронталния кортекс. Мозъчната кора в челния дял не изпълнява успешно работата си да приоритизира, селектира и инхибира. Мозъкът, залят от сензорни данни, мисли, чувства и импулси, не може да се фокусира, а умът и тялото – да се успокоят. С две думи – полицаят спи.
Често чуваме например, че децата със СДВ смущават работата в клас. Те като че ли проявяват повече интерес към общуването със съучениците си, отколкото към материала… Системата за внимание на мозъка им не може да превключи на режим уроци, докато е завладяна от тревога относно емоционалната им връзка със света.
Настойчивият глад за емоционален контакт обяснява и често срещания парадокс, че много деца със СДВ са в състояние да работят концентрирано в присъствието на възрастен, който им прави компания и им обръща внимание…Привързаността подпомага вниманието, тревожността го подкопава. Топлината и удовлетворението от позитивното общуване с възрастния често са толкова ефективни за осигуряването на допамин в префронталния кортекс, колкото и психостимулантите. По-голямата сигурност означава по-малко тревожност и повече фокусирано внимание. Невидимият фактор, който остава постоянен във всички ситуации, е несъзнаванят копнеж на детето за привързаност, датиращ още от първите години на живота му. Когато тази потребност е задоволена, проблемите, свързани със СДВ, започват да избледняват.
Също както невниманието, хиперактивността намалява в присъствието на възрастен, който излъчва топлина и подкрепа.
Децата със СДВ са силно податливи на негативни влияния от заобикалящата ги среда, но от друга страна – откликват чудесно на положителните промени. Чувствителността, която ги прави толкова уязвими, в същото време им дава неимоверен потенциал за развитие. ..Обучителните техники, модификациите на поведението и прочее стратегии могат да стъпят на твърда основа, само ако се запази привързаното отношение.
Зад част от поведението на детето със СДВ се крие дисфункционално търсене на внимание. Други виновници са слабата саморегулация и незадоволителния контрол над импулсите, както и несъзнателният срам, гняв или тревожност. Всички те изразяват не лоши намерения, а уязвимост и болка.
Разпознахте ли детето си? Разпознахте ли шумното съседче или онова невъздържано дете от класа на дъщеря ви, от което тя вечно ви се оплаква?
Не забравяйте, че всяко дете със СДВХ е в същността си едно чувствително, копнеещо за повече любов и повече разбиране човече, което има нужда от малко повече подкрепа и внимание от нас, възрастните, за да се справи с предизвикателствата на социалната и учебната среда и да израсне като пълноценен, самоуверен, самоконтролиращ се и щастлив член на обществото. Вместо това, почти всяко дете със СДВХ се среща от най-ранна възраст с агресивния линч на невежото ни и нетолерантно общество. Историята е повтаряща се и до болка известна на всеки родител на дете със СДВХ.
Вижте още за детето със СДВХ през погледа на две майки – Елена Маркова от България и Amy Ciarlo от САЩ.