Тази статия се базира на Международното консенсусно становище на Световната федерация по ADHD. 

Лекарствата са основният метод за лечение на симптомите на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), но поради страх от странични ефекти, финансови или други фактори много родители и пациенти търсят и други решения. Световната федерация по СДВХ обобщава стотици научни проучвания за немедикаментозни терапии. Резултатите са смесени – някои подходи имат реални ползи при третирането на симптомите, а други изглеждат по-скоро неефективни специално при СДВХ.

Поведенческите терапии – най-силният немедикаментозен метод

Това са единствените алтернативни подходи с убедителни научни доказателства. Според възрастта на субекта, те имат различни цели.

• При малки деца (предучилищна възраст): Обученията са насочени към родителите – учат ги как да поставят граници и да общуват по-ефективно. Според родителските оценки в изследванията водят до умерено намаляване на симптомите. При независими оценки ефектът изглежда по-малък, но все пак значим.
  
• При възрастни: Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) помага за по-добър самоконтрол и организация. Ефектите са умерени, а при най-строгите изследвания – по-малки, но все пак реални.
  
• Организационни умения: Програми за развитие на умения за планиране водят до по-малко проблеми с невниманието (по оценки на родителите).
  

Технологични подходи: когнитивни тренинги и неврофийдбек

Макар често рекламирани, доказателствата за тяхната ефективност са ограничени.

• Когнитивно трениране: Когнитивният тренинг за ADHD включва както специални компютърни програми, така и обикновена игра на шах, редене на пъзел, и други упражнения, предназначени да подобрят изпълнителните функции като внимание, работна памет и инхибиране, използвайки мозъчната невропластичност за укрепване на тези когнитивни умения. Подобрява работната памет в краткосрочен план, но не намалява симптомите на СДВХ, не подобрява училищните резултати, и няма траен ефект.
  
• Неврофийдбек: Станалият популярен в Европа още през 1990-2000г. неврофийдбек е вид биологична обратна връзка (чрез аудио и видео), която обучава субектите да контролират мозъчните функции чрез измерване на мозъчните им вълни и предоставяне на сигнал за обратна връзка. При строго контролирани изследвания този подход не показва реално намаляване на симптомите.
  

Хранене и добавки

• Омега-3 мастни киселини: Няколко мета-анализа показват малки до умерени подобрения – това е една от малкото хранителни добавки с известна ефективност.
  
• Изкуствени оцветители: Премахването им от менюто може да доведе до леко намаляване на симптомите.
  
• Нездравословно хранене: Голямо изследване сред близнаци свързва по-високия прием на захар и липсата на плодове/зеленчуци с по-чести прояви на СДВХ.
  

Физическа активност

Резултатите са противоречиви:

• Един мета-анализ открива умерен ефект върху симптомите, но след корекция за публикационна пристрастност ефектът изчезва.
  
• Други изследвания не намират значителна промяна в основните симптоми, но показват, че упражненията намаляват тревожността и депресивните настроения.

Важна уговорка от името на сдружението

Физическата активност като терапевтичен метод не трябва да се бърка с физическата активност като подходящо занимание за деца със СДВХ, чийто хиперфокус може да доведе до отлични спортни постижения. Това са две различни перспективи на едно и също явление.

Макар че няма убедителни доказателства, че физическата активност пряко влияе терапевтично на основните симптоми на СДВХ, не бива да се подценява нейният положителен ефект върху емоционалното състояние и ефективността за моментното „заземяване“. Това не е противоречие с добре познатия факт, че детето със СДВХ има нужда от движение, фиджетинг и възможности да излиза от час и да се движи.

Разликата е в очакванията: Движението и физическата активност са важни за общото благосъстояние, емоционалната регулация и моментното облекчение на симптомите= Но не трябва да се разглеждат като основен терапевтичен метод за промяна на симптомите на СДВХ в дългосрочен план.

Когато казваме, че детето със СДВХ има нужда от движение, не твърдим, че физическата активност ще „излекува“ СДВХ, а че тя е важна част от подкрепящата среда, която помага на детето да се справя по-добре с ежедневните предизвикателства.

Какво не дава резултат

• Тренинг за социални умения, целящ да помогне на хората със СДВХ да управляват импулсивното си поведение, да комуникират по-добре с околните, и да се справят по-добре със социални ситуации чрез коучинг и ролеви игри. Според изследвания обаче не подобрява нито общото поведение, нито училищното представяне според учителите.
  
• Медитация: При някои изследвания изглежда полезна, но се оказва че тези проучванията не са използвали активни контролни групи. При вземане под внимание само на проучванията с по-строги правила, ефектите изчезвали.
  

Заключение: Какво си струва да пробвате при СДВХ

На база на научните доказателства:

1. Поведенческите терапии са най-обещаващият немедикаментозен подход, особено за по-малки деца.
   
2. Омега-3 добавките могат да донесат известни ползи.
   
3. Промени в храненето – по-малко изкуствени оцветители и по-здравословно меню – могат да имат положителен ефект.
   
4. Останалите терапии (неврофийдбек, когнитивни тренинги, медитация) нямат достатъчно доказателства за ефективност.
   

⚠️ Важно е да се помни: това, че даден метод не влияе пряко върху СДВХ симптомите, не значи, че е напълно безполезен. Както споменахме физическите упражнения, например, не намаляват хиперактивността, но подобряват настроението и общото здраве.

За родителите, които търсят алтернативи, най-добрият старт е с доказано ефективните поведенчески терапии и консултация със специалист, преди да се инвестира време и средства в недоказани методи.