Дисграфията е затруднение, свързано с уменията за правилно изписване на букви и цифри. То има неврологична основа (на ниво мозъчни структури и преработка на зрителната информация – бел. прев.) и засяга уменията за учене. Както при всички нарушения на ученето, дисграфията е често срещана сред хората със Синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВХ). Научете повече за признаците и симптомите на дисграфията, диагнозата и терапията.
Какво е дисграфия?
Дисграфията е неврологично разстройство на писменото изразяване, което нарушава способността за писане и фините двигателни умения. Това е обучително затруднение, което засяга деца и възрастни и пречи на практически всички аспекти на процеса на писане, включително правопис, четливост, разстояние между думите и цялостното писмено изразяване.
Изчислено е, че 5 до 20 процента от всички деца имат някакъв вид затруднения при писмената реч. Дисграфията и други нарушения на ученето, като дислексия и дискалкулия, са често срещани при деца с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD или ADD); До половината от децата със СДВХ в САЩ имат обучителни затруднения.
Симптоми на дисграфия
Дисграфията обикновено се идентифицира, когато детето се научи да пише. Въпреки това, нарушението на писмената реч може да остане неразпознато през ранните училищни години, тъй като способността за писане на детето продължава да се развива. Дисграфията може да остане недиагностицирана до зряла възраст.
Според Националния център за обучителни затруднения (NCLD), симптомите на дисграфия включват:
– Проблеми с изписването на буквите/спазване на формите на графичните знаци;
– Стегнат, неудобен или болезнен захват на молива;
– Затруднено следване на линия или задържане в рамките редовете и отстоянията между думите;
– Проблеми със структурата на изречението или спазването на граматическите правила при писане, при граматически правилна устна реч;
– Затруднено организиране или изразяване на мисли при писане;
– Ясно изразена разлика между устно и писмено разбиране на дадена тема.
Симптомите на дисграфията обикновено се променят с течение на времето. Децата с дисграфия обикновено имат проблеми с механиката на писане и проявяват други фини двигателни увреждания, докато дисграфията при юноши и възрастни се проявява като затруднения с граматиката, синтаксиса, разбирането и като цяло с изразяването чрез писмена реч.
Дисграфията форма на дислексия ли е?
Дисграфията е свързана със затруднения при писане, докато дислексията е свързана със затруднения при четене. Двете разстройства на ученето имат някои общи симптоми, като затруднения с правописа, които могат да усложнят диагностиката. Възможно е човек да има както дисграфия, така и дислексия.
Какви са причините?
Дисграфията има две основни разновидности:
Придобитата дисграфия е свързана с мозъчно увреждане, заболяване или дегенеративни състояния, които стават причина индивидът (обикновено като възрастен) да загуби придобитите преди това умения за писане.
Дисграфията на развитието се отнася до трудности при придобиването на умения за писане. Този тип дисграфия най-често се проявява в детска възраст. Причините за дисграфията на развитието са неизвестни, но изследователите са идентифицирали няколко подтипа, които съответстват на определени неврологични механизми:
- Моторна дисграфия: Липсата на фина моторна координация и визуално възприятие отдавна са свързани с дисграфията и могат да обяснят трудностите при създаването на писмен текст. Хората с моторна дисграфия обикновено показват нечетлив почерк и бавно писане, лоши умения за рисуване и проследяване на редове и линии, бавно потупване с пръсти /finger tapping/ (често срещана проба за фините двигателни умения).
- Пространствената дисграфия вероятно е свързана с проблеми във пространственото възприятие, което влияе върху разстоянието между буквите и способността за рисуване. Хората с пространствена дисграфия имат нечетлив почерк и се затрудняват при рисуване, но скоростта на писане и потупване с пръсти обикновено е нормална.
- Лингвистичната дисграфия влияе върху уменията за обработка на езика, необходими в процеса на писане. Засяга най-силно спонтанно написан текст (който не е преписван), който често е нечетлив. Рисуването, преписването и устното изразяване не се влияят от лингвистичната дисграфия.
Диагностика на дисграфия
Терминът „дисграфия“ не е признат от Американската психиатрична асоциация (APA) в нейния Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства, 5-то издание (DSM-5). Вместо това DSM-5 изброява проблеми в писменото изразяване (както и в четенето и математиката) в категорията за диагностика „специфично разстройство на ученето“ (SLD). Категорията включва и спецификатора „специфично разстройство на ученето с увреждане в писменото изразяване“, който е най-тясно свързан с общите понятия за дисграфия.
За да получи диагноза SLD, човек трябва да отговаря на тези четири критерия:
– Да проявява поне един от шестте описани симптома, свързани с трудности в ученето и използването на академични умения в продължение на поне шест месеца. Трудността с писменото изразяване е включена в списъка.
– Показва академични умения, които са значително под очакваното за възрастта на индивида и причиняват проблеми в училище, работа или ежедневни дейности.
– Трудностите започват в училищна възраст, дори ако проблемите стават по-изразени едва в зряла възраст.
– Затрудненията се проявяват при липса на интелектуални затруднения, проблеми със зрението или липса на обучение.
Специфично разстройство на ученето с увреждане на писменото изразяване се диагностицира, когато индивидът проявява дефицити в подуменията, които включват правописна и граматическа точност и яснота или организация на писмената реч.
Дисграфията обикновено се диагностицира от лицензиран психолог, който е специализиран в обучителните разстройства, въпреки че може да включва екип от специалисти, включително ерготерапевти, логопеди и специални педагози.
Екипът може да използва различни инструменти за определяне на диагноза, включително училищни доклади, психообразователни мерки, преглед на историята на развитието, медицинската и семейната история на индивида, стандартизирани писмени оценки.
Тестовете за дисграфия обикновено включват компонент на писане – преписване на изречения или отговаряне на кратки въпроси от типа на есе, както и фино-моторен компонент, който тества рефлексите и двигателната скорост на индивида. Специалистът по диагностика работи, за да добие представа както за качеството на писането – колко добре пациентът организира мислите и предава идеите, както и за самия физически акт на писане.
Защо диагнозата дисграфия е критично важна?
Дори в дигиталната ера почеркът е важно умение, необходимо за успех в класната стая и извън нея. При дисграфията основните умения за писане за затруднени, поради което такива ученици са в риск от сериозно изоставане от своите връстници. За тези ученици става по-трудно усвояването на учебния материал, а това води до ниска самооценка, която може да продължи и в зряла възраст.
Нещо повече, актът на писане често помага на мозъка да запомни, организира и обработва информация. Когато физическият акт на писане е много труден, детето не може ефективно да покаже това, което знае. Ученик с дисграфия може да се провали на изпит, просто защото не може да преведе мислите и отговорите си на хартия.
Терапия на дисграфия
Дисграфията и други нарушения на обучението са състояния за цял живот, които нямат лечение. Терапевтирането на дисграфия се фокусира върху интервенции, приспособяване и ползване на специални услуги за заобикаляне на задачи, свързани с писането, и/или подобряване на способностите за писане. Като се има предвид естеството на дисграфията, опитите за възстановяване и „повече практика“ сами по себе си не са достатъчни – необходимо е адаптиране на учебния материал и допълнителна работа със специалисти. Учениците с обучителни разстройства като дисграфия отговарят на условията за ползване на специални услуги в класната стая. Възрастните с дисграфия могат да адаптират работното си място след консултация с ръководството.
Улеснения в училище и на работното място
– Използване на по-големи моливи със специални дръжки или други инструменти за писане;
– Използване на хартия с повдигнати линии за подпомагане на полетата/редовете/отстоянията;
– Разрешаване или искане на допълнително време за задачи и задачи, свързани с писане;
– Разрешаване на алтернативни методи за демонстриране на учене и работа, като устни или записани отговори;
– Използване на помощни електронни технологии, като програми за преобразуване на глас в текст;
– Предоставяне на копие от писмени материали, дадени в клас или на работното място.
Други интервенции при дисграфия
Програми за обучение по почерк, включително:
- Handwriting Without Tears – Интернет-базирана платформа с достъп до ресурси за развиване на уменията за писане на ръка.
- Sensible Pencil (#CommissionsEarned by the original author) – Сензитивен молив /с обособени по-релефни зони/ – бел. Прев./
Взаимосвързаност със СДВХ: До половината от децата със СДВХ в САЩ имат разстройство на ученето, включително дисграфия.
Вероятни симптоми:
· Писането на ръка е бавно и/или нечетливо – нечетлив почерк;
· Непоследователно разстояние или изчерпване на пространството на листа;
– Букви с неправилен размер;
· Изговаряне на думите на глас, докато пише;
· Пропуснати думи в изреченията;
· Трудности с граматиката и синтактичната структура;
· Избягване на писмени задачи;
· Трудности при организирането на мислите при записването им.
Какъв тип професионалист следва да направи оценката: Оценката трябва да се извършва от училищен психолог, логопед или специален педагог. Училищната подкрепа може да бъде предоставена от специалисти по специално образование и/или класен учител на Вашето дете.
Лечение и медикаменти: Няма лекарства за лечение на дисграфия и други обучителни затруднения. Вашето дете може да отговаря на условията, за да получи специална образователна подкрепа.
Източник: Dysgraphia: A Disorder of Written Expression Signs and Symptoms, additudemag.com
Статията е подбрана и предоставена в превод от Петя Атанасова, клиничен психолог, адрес на практиката – София, ул. „Г. С. Раковски“ № 101, ет. 1
Картинка: Pixabay