Често задавани въпроси

СДВХ е хронично неврологично състояние, при което десният префронтален кортекс, който отговаря за определени изпълнителски умения, узрява по-бавно. Състоянието също се характеризира с дисбаланс в невротрансмитерите в мозъка, като например допамин и норепинефрин. Прочетете още…

Правилното разграничаване на СДВХ от други проблеми и състояния е част от професионалната диагностика, което още веднъж подчертава нейната важност. Външните проявления на СДВХ не са строго специфични – импулсивността, разсеяността, слабият емоционален контрол, повишената двигателна активност, трудностите в иницииране на изпълнението на задачи, проблемите в организирането на ежедневието, тревожността, слабата мотивация могат да бъдат както особености на характера, така и признаци на други състояния – моментни, възрастови или хронични. Прочетете още…

Специалните образователни потребности (СОП) у едно дете могат да имат разнообразни причини – например поради сензорни (зрение, слух), физически, езиково-говорни и/или умствени увреждания. Статутът на дете със СОП му дава възможност да получи безплатна ресурсна, психологическа и/или логопедична помощ от 1 до няколко години в рамките на детската градина или училище, за да се справи по-лесно с тези потребности. Дете със СДВХ не е задължително да има по-специални образователни нужди от останалите деца, но практиката показва че голям брой имат и се възползват от услугите на ресурсен екип. Прочетете повече…

Не. Един от големите проблеми в познаването и разбирането на СДВХ не само в обществото, но и сред специалистите, е недоброто разграничаване на СДВХ от проблемите на възпитанието и дисциплината, като този проблем е двупосочен. От една страна, често чуваме от педагози, роднини или родители на други деца, общуващи с детето със СДВХ, че “сега е много модерна тази хиперактивност, а на това дете просто му липсва дисциплина” или “едно време нямаше хиперактивност и подобни лигавщини”. От друга страна, често на по-енергичните и буйни деца се лепва етикет (защото самата диагноза не се поставя така лесно) “хиперактивност”, което не само принизява значението на професионалното диагностициране, но и спомага ширещата се заблуда, че понятието хиперактивност се ползва за оправдаване на проблемното поведение на недостатъчно добре възпитани деца. 

Важно е да се разбере, че дисциплината и ефективните методи за родителство могат да помогнат в управлението на симптомите на СДВХ, но липсата им в никакъв случай не е причина за самото разстройство.

Гледането на телевизия е пасивна дейност, която не предоставя много възможности за физическа активност и интеракция с околната среда. Прекомерното време, прекарано пред телевизора, може да доведе до намалена физическа активност и нездравословен начин на живот, което може да влияе на хормоналния баланс и функционирането на неврологичната система.

Въпреки това, не е възможно да се твърди, че гледането на телевизия е причина за хиперактивността, но може да бъде един от множеството фактори, които влияят на симптомите.

Stevens, T. & Mulsow, M. (2006). There is no meaningful relationship between television exposure and symptoms of attention-deficit/hyperactivity disorder. Pediatrics 117, 665-72.

Не, но може да засили състоянието на превъзбуда.

Wolraich, M. L., Wilson, D. B. & White, J. W. (1995). The effect of sugar on behavior or cognition in children. A meta-analysis. JAMA 274, 1617-21.

Не. СДВХ е хронично състояние, което се проявява в ранна детска възраст и не изчезва. При възрастните се наблюдава спад на хиперактивните прояви и много от тях успяват да намерят компенсаторни механизми за преодоляване на дефицита на внимание. Около 60-65% от децата със СДВХ продължават да имат симптоми и като възрастни.

СДВХ засяга и момчета, и момичета, но при момчетата външното проявление в частта хиперактивност е по-видимо и затова по-често се приписва на тях, при момичетата по-рядко се наблюдава хиперактивност или по-малко им личи (използват masking).

Детето със СДВХ може да израсне като пълноценен възрастен и да упражнява професията, която иска. Способността за свръхконцентрация и забележителната енергичност могат да бъдат огромно предимство за постигане на задълбочени познания и напредък в желаната сфера, което означава, че при децата със СДВХ с още по-голяма сила важи нуждата да намерят “своето” – онази дейност, която ще изкара от тях най-голямата мотивация за израстване и желание за успех. Много световно признати личности са имали/имат СДВХ – Алберт Айнщайн, Агата Кристи, Джордж Бърнард Шоу, Жюл Верн, Джон Ленън, Моцарт, Александър Бел, Джъстин Тимбърлейк, Уолт Дисни, Пикасо, Бил Гейтс, Леонардо Да Винчи, Джон Кенеди, Ейбрахам Линкълн, Винсент Ван Гог, Елвис Пресли и т. н. 

Децата със СДВХ са склонни да се хипер-фокусират върху неща, които са им интересни, но в други занимания да не могат да задържат вниманието си. Това, съчетано със свръх енергията им, е потенциално предимство за професионален успех, при правилно насочване.

Да. Детето със СДВХ не е задължително да има обучителни затруднения или затруднения със социалната адаптация, но може да има едното или двете в различна степен. Препоръчително е с постъпване в училище, детска градина, да подхождате открито, да споделяте притесненията си с педагогическия персонал, независимо дали имате само съмнения или вече знаете, че детето Ви има СДВХ. Добре е както да изисквате, така и да приемате помощта, която Ви се предлага, и на която детето Ви има право, стига тя да отговаря на нуждите му и да не е дискриминираща. При необходимост, детето Ви може да бъде оценено като такова със специални образователни потребности, което ще му даде възможност за предоставяне на допълнителна ресурсна подкрепа в направленията, в които се наблюдават дефицити.

Според нуждите му, детето със СДВХ може да получи допълнителна ресурсна подкрепа от психолог, логопед, помощник-учител. Обсъдете с директора на институцията с какви ресурси разполага заведението, което детето Ви посещава, и при нужда подайте молба за обследване на специфичните нужди на детето.

Спортът като цяло е силно препоръчителен и важна част от терапията при децата със СДВХ. От една страна, особено подходящи са спортовете, развиващи координацията – плуване, спортна гимнастика. От друга страна, спортове като футбол, лека атлетика, ще осигурят количеството движение и разход на енергия, от които детето със СДВХ се нуждае, без да се нужни умения, свързани с фината моторика, която поначало представлява затруднение. От трета страна спортове като карате, таекуондо имат потенциала да развият мирогледа и дисциплината на детето със СДВХ. Важно е то да намери спорта, който му харесва и да го насърчавате да продължи, дори когато срещне затруднения. 

Лекарствената терапия е една от видовете терапии при деца и възрастни със СДВХ. При по-лека симптоматика могат по желание и без рецепта да се прилагат сиропи на билкова основа и хомеопатични средства с успокояващ нервната система ефект. При по-изявени случаи на СДВХ могат да се изпишат лекарства, представляващи стимуланти, целящи да активират “спящата” част на мозъка. Това са силни лекарства, които се изписват от психиатър и могат да имат съществени странични ефекти (намален апетит, загуба на сън, загуба на тегло, апатия). В допълнение тези лекарства действат само докато се приемат. Докато в Америка лекарствата се считат за основна форма на терапия и се предписват твърде често, в България те се приемат по-скоро за приложими за случаи на СДВХ с по-тежка симптоматика и след неефективна поведенческа терапия.

Да, хиперактивност с дефицит на вниманието фигурира в наредбата за медицинската експертиза в България. Според сериозността на симптомите, необходимостта от чужда помощ във всекидневието и съществуването на придружаващи заболявания детето Ви може да получи ТЕЛК.