Трябва да признаем, че мъжете са по-скептични към диагнозата СДВХ и по-трудно приемат, че е възможно тяхното дете или те самите да са с такава диагноза. Такива са наблюденията ни от работата ни в сдружението, от съотношението мъже-жени сред последователите и членовете ни, както и от десетките споделени истории и казуси, в които търсят помощта ни.
Една от целите на «Нетипичен ум – СДВХ» е повишаване на информираността за СДВХ, нормализирането на дискусията за него и насърчаването на хората, които са засегнати по един или друг начин от тази диагноза, да прегърнат състоянието и с разбиране и приемане да го превърнат от тежест, в своя или на детето си сила.
Евлоги Симеонов е млад българин и един от малкото мъже, които са готови да говорят свободно за състоянието си, но той стига и по-далече – завършва коучинг академия и вече прилага наученото като ADHD Life Coach. Какво означава това и какъв път изминава Евлоги до намирането на дълго търсени отговори за себе си в диагнозата СДВХ, можете да разберете от интервюто, което направихме с него.
1. Молим да се представите и да ни кажете кога и как научихте, че имате СДВХ (ADHD)?
Казвам се Евлоги Симеонов, на 27 години, родом от град Левски (Плевенско) и понастоящем живея в град София. След редица житейски преживявания, за пръв път преди няколко години срещнах концепцията за СДВХ (ADHD) и колкото повече научавах за това състояние, толкова повече започнах да виждам себе си и да намирам отговори на някои въпроси. По-рано тази година имах възможността да получа и своята диагноза (чрез помощта на коучинг академията), която валидира опасенията ми, че съм комбиниран тип – Аутизъм и СДВХ (Autistic with ADHD or AuDHD).
2. Извън ADHD коучинга, с какво се занимавате в момента?
Поради динамиката на състоянието, през годините минах през немалко дейности. Преди 5 години открих своите първи допирни точки към психологията и креативността, които ми помогнаха да открия интересна професия в софтуерната индустрия – Дизайнер на Потребителски Преживявания (User Experience Designer). Длъжността е специфична, дори на моменти абстрактна, тъй като се фокусира върху самия потребител, неговите нужди и модели на поведение. Но по този начин успява да осигури приятно преживяване спрямо дейностите, които извършва. Също така играе основна роля, служейки като мост между останалите отдели. Освен нуждите на потребителя е необходимо да се адресират и други важни изисквания (технически, бизнес), за да се осигури ефективно и успешно изпълнение на даден проект. Може да бъде приложимо почти навсякъде, като например, видове услуги, мобилни и уеб приложения, софтуери, уеб сайтове и др. През последните 2 години съм част от една от най-големите здравни организации в САЩ, където имам възможност да работя върху продукт, който бива използван от милиони потребители. Но моят житейски път продължава в друга посока и съм все по-близо до това да се отдам изцяло на СДВХ (ADHD) Коучинг и още много вълнуващи проекти, които на този етап ще запазя в тайна.
3. Къде премина детството Ви и с кои най-големи трудности го свързвате, за които към днешна дата си давате сметка, че произтичат от състоянието СДВХ?
Детството ми премина в родния ми град, където и завърших средното си образование. Мога да го свържа с много различни компоненти, засягащи както състоянието, така и други моментни обстоятелства. Повечето усещания са парадоксални и точно от тях се поражда стигмата около СДВХ, защото първосигналната реакция на хората е да съдят на база външни белези, но често затрудненията са изцяло вътрешни. Например, постоянната тревожност, че все нещо изпускаш и се чувстваш назад от останалите, как ще те приемат и дали ще те отхвърлят. Чувството, че каквото и да правиш, то не се вписваш и не принадлежиш на средата, в която си. Да, видимо изглежда, че функционираш, имаш контакти, но вътрешно знаеш, че си сам и неразбран. Честата загуба на интерес в предмети, хобита и проекти, които оставяме недовършени, отстрани бива разглеждана като несериозност, мързеливост и пропиляване на потенциала. Но това не е нещо, което едно дете със СДВХ прави умишлено, напротив, и на него му е много трудно и допълнителният натиск създава още по-големи щети върху вярата в себе си. Особено когато след време е в преход към възрастен и е необходимо да стане независимо.
4. Какво би ви се искало да е имало тогава в училище, което да ви подпомогне?
Среда, която подпомага и разбира невродивергентната функция. Специализирани обучения, които подпомагат откриването на индивидуалните СДВХ качества, които биха помогнали на всяко едно дете да изгради своя приложима система за добиване и усвояване на знания. Например, едни от най-често срещаните подходи са дублиране с партньор, вербално процесиране, използване на цветове и др.
5. Кои са трудностите, с които най-често се сблъсквате сега, като възрастен със СДВХ? Как ги преодолявате?
Доказан факт е, че с напредването на възрастта симптомите се увеличават. Особено при жените, които навлизат/са в менопауза. Затова и все по-често започват да се увеличават диагнозите при възрастни хора, тъй като качеството им на живот е силно засегнато и е трудно да се прикрие. Бих казал, че това състояние изисква специфичен начин на живот, който се различава от обичайните очаквания. Често е придружено и с други коморбидни състояния, в моя случай тревожност, хронична депресия и хранително разстройство. Изключително важно е да полагаме усилия в основите, които са Спорт, Хранене, Сън и Майндфулнес /осъзнатост, внимателност/. Не приемам медикаменти и разчитам на натуралните методи. Тренирам редовно, храня се по определен начин, спя по график, пиша и често прекарвам време в природата. Отделно, колкото повече научаваме за специфичността на нашето СДВХ (ADHD), защото при всеки се проявява по индивидуален начин, толкова повече можем да навигираме нашето ежедневие. Когато знаем как функционираме и какви са нашите нужди, то можем да нагодим света около нас да пасне на тях. Често опитваме да “счупим” себе си, за да се впишем в очакванията, но ние сме различни и е важно да се приемем. Винаги се сещам за един пример на жена със СДВХ, който четох някъде из интернет. Жената няма проблем да чисти къщата, обаче прахосмукачката е прибрана в килер. А това предполага твърде много стъпки като ментално усилие, съответно тя започва да прокрастинира /отлага/ и цял месец не успява да я извади. Докато не ѝ хрумва идеята да я постави на стойка, която се вписва с интериора в дневната. Така прахосмукачката ще бъде на една ръка разстояние, което автоматизира мисловния процес. Съответно, виждаме как чрез смяна на перспективата намираме начин да улесним ежедневието си.
6. Разкажете ни за обученията, които сте преминали и коучинга, който самият Вие правите в момента?
По-рано тази година официално завърших ADD Coaching Academy (ADDCA), базирана в САЩ, която е една от най-добрите коучинг академии и пряко акредитирана от ICF (Международната Коучинг Федерация), от която скоро предстои да бъда сертифициран. Самата стъпка беше един несигурен и рисков скок, който се оказа едно от най-животопроменящите събития в живота ми. Обучението е разделено на три модула. Първо, се започва от основите на СДВХ (ADHD), като се набляга на невронауката и разбирането на самата функция на мозъка. Вторият модул е фокусиран върху самата индивидуалност и нейната проекция като автентичност, силни страни, начини на усвояване на информация и т.н. Аз лично го наричам “СДВХ Трансформация”, защото опознаваш себе си по уникален начин. Третият и най-дълъг модул е фокусиран изцяло върху коучинга и специфичния подход към клиента. Той е запълнен както с теория, така и с много практика, за по-ефикасното прилагане на наученото. Като ADHD Life Coach, моят фокус е изнесен към работата ми с мъже (и жени в частни случаи) на международен мащаб. Имам клиенти от всяка точка на света – САЩ, Австралия, Англия, Финландия, Русия, Дубай. Подходът ми е холистичен и изцяло персонализиран според клиента, неговите нужди и начин на функциониране. Последовател съм на натуралните устойчиви системи, които издържат във времето. Но и създават стабилни основи, които позволяват качествено надграждане на по-висшите аспекти. Същевременно спазвам тясно етиките и стандартите на ICF (Международната Коучинг Федерация), които определят здравината на отношенията ми с клиента.
7. Каква е разликата между коучинг и терапия?
Коучингът и терапията нямат общо, но заедно образуват едно цяло и са добър тандем. Терапията е фокусирана върху т.нар. healing, където има емоции, болка и травма. Връщаме се в миналото, за да запълним празноти, които да ни помогнат да продължим напред. Коучингът е изместен върху настоящето и бъдещето, където човек иска да адресира нещо тук и сега, което ще подобри качеството на даден аспект от живота му. И специфичността е в самия подход, който се изразява в партньорство и създаването на среда, в която човек може да се види в светлина, в която няма да се покаже в други обстоятелства. Това му помага да елиминира бариери на повърхностно ниво, които биха оказали влияние на решенията, които взима. Стигмата се поражда от всеизвестните гурута, които са готови да ти продадат най-тайната стратегия и винаги знаят кое е най-добре за теб. При СДВХ (ADHD) коучинга това автоматично отпада. Тук няма его. Аз не знам кое е най-добре за теб, аз съм твой партньор и те подкрепям в това заедно да открием твоя индивидуален начин, съобразен с твоята функция. Да, понякога е необходимо да вляза в ролята на учител и ментор, за да предам липсващи знания или да напомня някои детайли като вид основи, но фокусът винаги остава партньорството. Ето как ICF (Международната Коучинг Федерация) описва коучинга: “Партниране с клиентите в мисловно-провокиращ и креативен процес, който ги вдъхновява да максимизират своя личен и професионален потенциал.” Задължителна практика е да провеждаме първоначални опознавателни сесии с клиентите си, за да преценим дали можем да работим заедно, но и дали те са готови за коучинг. Обикновено човек е необходимо да достигне поне 70% функционалност, за да може да бъде отговорен в прилагането на решенията и стратегиите, които намира в сесиите.
8. Приложим ли е коучингът при деца със СДВХ (по-малки или в тийнейджърска възраст)?
Твърдо ДА! Дори бих казал, че може да е ключов за бъдещето им. Знаете ли, че според проучванията децата със СДВХ (ADHD) чуват 20 000 пъти повече критики, поправяния и други негативни фрази, от останалите деца до 10 годишна възраст? Според вас какви вярвания се изграждат в подсъзнанието им? Коучингът би помогнал на едно дете да разбере себе си и най-вече да се приеме като различно в среда, която може да е изключително сурова за него в определени моменти. Отделно да опознае своите качества и потенциал и да разцъфти като индивидуалност. Което само по себе си намалява вероятността от емоционални травми, които да затруднят още повече положението.
9. Имате ли обучителни модули за родители на деца със СДВХ?
Да, имаме отделна специализация фокусирана изцяло върху деца и родители. Подходът е специфичен и е различен от коучинга при възрастни. Голяма роля имат и родителите в процеса и средата, която ще създадат на тяхното дете. Този тип коучове работят както индивидуално с детето, така понякога и с родителите. Тъй като СДВХ се предава генетично, то често самите родители са невродивергентни, просто са обичайните възрастни израстнали без диагноза.
10. Имате ли съвети към учителите на деца със СДВХ?
Скъпи учители, притежавате невероятната способност да бъдете част от личната трансформация на едно дете, което може да се превърне в човек, променящ света, в който живеем. А това може да се случи, като се опитаме да оставим функцията на системата и егото настрана. Не се опитваме да слагаме етикети и разделяме, а подходим към човека като човек. Единственото и най-важно нещо, което би било достатъчно, е да си осигурим среда, която не съди, а показва внимание и слушане. Тези деца преминават през много, често и те не знаят какво се случва и имат нужда да споделят, за да го процесират (един от най-характерните модали на СДВХ). Вие може да сте един от стълбовете на тази среда и просто да слушате, без да е необходимо да давате съвети. А ако искате да предложите съвет, първо попитайте! И според вас кое най-вече ще запомним – предмета или човека, който го е преподавал? Аз бих казал, че в мен остава спомена и усещането за човека и неговия автентичен подход.
11. Иска ли Ви се да знаехте като дете, че имате СДВХ? Какво бихте посъветвали родителите, които се чудят дали и как да кажат на децата си за състоянието им?
В един по-добър имагинерен свят – да. Но при сегашните условия и стечение на обстоятелствата, мисля че всичко си е на правилното място. Хубавото е, че ние можем да положим основите за бъдещите поколения. Не се чудете, всяка година отлагане може да нанесе жестоки щети в дългосрочен план. Това, което съветват в академията, е използването на аналогии и метафори. Адаптирайте се според неговия език и текущи интереси и се синхронизирайте на една вълна. Детето не е болно, не е счупено, просто функционира по уникален начин, който въпреки негативните симптоми, има изключителна креативност, остър ум, начин за решаване на проблеми и перспектива върху света.
12. Ако трябва да опишете СДВХ с едно изречение, отвъд чисто медицинско-научното определение, какво би било това изречение?
Това отваря огромно поле за креативност, но например интернет браузър със стотици отворени табове, които функционират едновременно и не знаеш от кой върви музиката.
13. Какво послание искате да отправите към хората, които ни четат и следват (те са не само родители на деца със СДВХ, но и учители, други организации, специалисти).
Радвам се, че все повече хора започват да адресират психическото си здраве, но и да засилват осъзнатостта около темата СДВХ (ADHD). Това е актуален проблем, който тепърва ще нараства и младите поколения са тези, които имат нужда от нас. Имаме възможност заедно да изградим основи и създадем среда, която не само да подкрепя тези хора, но и да ражда потенциали, които ще допринесат за едно по-добро общество.
Заглавна картинка: Canva