Къде учат децата със СОП в София?

В последните години все повече се говори за децата със специални образователни потребности (СОП), сред които са и децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), и важността на тяхната интеграция в масовата образователна система. Въпреки това, данните от Регионалното Управление на Образованието (РУО) към Министерството на образованието и науката (МОН) показват неравномерно разпределение на децата със СОП в училищата и детските градини. За да обърнем внимание на този дисбаланс, в тази статия разглеждаме някои важни числа за разпределението на деца със СОП (тъй като МОН не поддържа статистика специално за СДВХ) за София, предоставени от министерството в началото на 2024г.

Разпределението на децата със СОП в училищата

Както е споменато в предишната ни статия по темата, специални образователни потребности могат да възникнат поради много разнообразни причини, между които – “сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства.”

Според данните от МОН, в София има 4.981 са деца със СОП, които се обучават в 276 училища, а общия брой на учениците е 146.773. На пръв поглед децата със СОП представляват 3,39% от общия брой ученици. 

Разпределението им всъщност е крайно неравномерно и варира в различните училища. То започва от 0% в някои и стига до 69,23% в други, като тук сме изключили училищата, които са само или предимно за деца с увреждания, при които процентът е 99-100%. В последните (2 училища) учат 520 деца с увредено зрение или слух.

Особено тревожно е, че в 49 училища (17.75% от общия брой училища) няма нито едно дете със СОП (включително такива на количествени оценки). Това включва както престижни училища като Софийската математическа гимназия (СМГ) и Немската езикова гимназия (НЕГ), така и основни квартални училища като 146 ОУ и 82 ОУ. 

Частните училища също играят значителна роля в тази неравномерност. От 49-те училища без деца със СОП, 28 са частни. Въпреки, че нямат ясно разписано ограничение за прием на деца със СОП, записването на деца се случва спрямо възможността на училището да им осигури подкрепа. В повечето случаи, училищата заявяват липса на достатъчно ресурсни учители и приемът на повече деца със СОП се отказва, защото “вече имаме дете със СОП”. 

Това поражда въпроса дали се спазват условията, при които частните училища получават държавно финансиране, което от части (до 20%) е предназначено за подкрепа на деца със СОП. Примери за такива училища с държавна подкрепа, но без ученици със СОП, включват ЧСУ „Евлоги и Христо Георгиеви“, ЧОУ „Питагор“ и Частна професионална гимназия по сценични изкуства и мениджмънт „Акатамус“. 

Друг интересен феномен са училищата с паралелки или групи само за деца със СОП (включително деца в индивидуална форма на обучение). 112 са училищата с такива служебни паралелки, които предполагат известна степен на сегрегация вътре в самите училища. 

В училищата, където деца със СОП учат заедно с връстниците си в норма в една паралелка, има средно 1,67 деца със СОП, като отново броят варира значително в различните училища – от 1 до 15,21 деца със СОП в една паралелка. В осем училища броят на децата със СОП драстично надвишава допустимите според наредбата 3 деца в паралелка. 

Паралелките, в които има деца със СОП са средно 26,42% от общия брой паралелки. Това число отново варира – от 2,5% до 85,71% от паралелките в различни училища.

От промяната на броя деца със СОП през годините (при преминаването в по-горен клас) се вижда, че децата със СОП масово изчезват след 4ти и след 7ми клас. Възможни причини за това са напускане на образователната система или край на осигурената ресурсна подкрепа чрез заповед на регионалния център.

Тук е редно да споменем и учениците, които се обучават към ЦСОП (център за специализирана образователна подкрепа). ЦСОП в София са 4 на брой и в тях се обучават общо 407 ученици с множество увреждания, като 57 от тях са с емоционални и поведенчески разстройства, както се квалифицират децата със СДВХ. Децата там получават качествени оценки, а не количествени. Директорът на ЦСОП в края на учебната година изготвя доклад-оценка за всеки ученик и му се издава удостоверение за завършен клас (вместо диплома). Удостоверение за завършен XII клас дава право на ученика на професионално обучение.

Разпределение на децата със СОП в училищата в София може да се види тук:

https://docs.google.com/spreadsheets/d/1sU28FnJJmrj8UzXBITeRJrdqLbStkWMsZ6TFKiKkkLk/edit?usp=sharing

Разпределението на децата със СОП в детските градини

В предучилищното образование (детски градини и ясли) в София има 393 заведения (включително училища с предучилищни групи) с общо 52.032 деца, от които 2.329 са деца със СОП, което представлява 4,47% от общия брой деца. 

Въпреки това, 144 заведения (36,64%) нямат нито едно дете със СОП, като 101 от тях са частни.

Интересно е да се отбележи, че процентът на децата със СОП нараства с възрастта: от 0,02% в яслените групи до 7,30% в четвърта група. Това най-вероятно се дължи на диагностицирането на специалните потребности на децата едва след включването им в системата на предучилищното образование.

Разпределение на децата със СОП в детските градини, ясли и училища с подготвителни групи в София може да се види тук:

https://docs.google.com/spreadsheets/d/1sU28FnJJmrj8UzXBITeRJrdqLbStkWMsZ6TFKiKkkLk/edit?gid=426548534#gid=426548534

Ресурсни специалисти, подпомагащи децата със СОП

Въпреки, че в 73% от образователните заведения (училища, детски градини и ясли) в София има деца със СОП, само в 181 или 27% от тях има ресурсни екипи на място. 

Ресурсните екипи в София се състоят от 267 специалисти, което на фона на общия брой деца със СОП означава, че един специалист би трябвало да подпомага средно 18 деца със СОП. Това е далеч от оптималното и води до претоварване на специалистите и недостатъчна подкрепа за децата. За да се противодейства на това, в София съществува и Регионален център за подпомагане процеса на приобщаващото образование, който разполага с 74 специалисти. Тези специалисти могат да оказват подкрепа в училища и детски градини при недостиг на специалисти там.

От информация, получена от МОН, е видно, че някои от ресурсните учители в училищата в София, макар да са преминали допълнителна професионална квалификация, за да подпомогнат процеса на приобщаване на децата със СОП, са специализирали първоначално в области, които не са директно свързани с работата с деца със СОП – като безопасност на движението по пътищата, агрономство, политология, библиотечно-информационни науки и бизнес администрация и други. 

Заключение

Неравномерното разпределение на децата със СОП в училищата и детските градини в София показва сериозни недостатъци в приобщаващото образование. А липсата на готова статистика, до която всеки гражданин и родител да има достъп, прикриват недостатъците. 

За да се постигне истинско приобщаване на децата със СОП, е необходимо 

• да се изяснят причините за пълната липса на деца със СОП в някои училища,
• да се предотврати неравномерното разпределение на деца със СОП по паралелки, 
• да се вземат мерки срещу претоварването на ресурсни специалисти, и 
• да се подсигури ефективна квалификация за работа с деца със СОП на всички учители. 

“Нетипичен ум – СДВХ” апелира за създаване и поддържане на постоянна статистика за разпределението на децата със СОП в образователната система и движението им между училища (друга болна тема, на която все още не сме имали възможност да обърнем внимание). Чрез осигуряване на статистика, която да е лесно достъпна за родители и други заинтересовани лица, ще се подобри прозрачността на системата и това ще допринесе за правилно оценяване на отделните училища в процеса на приобщаване. 

От “Нетипичен ум – СДВХ” също така сме готови да дадем думата на МОН и на частните училища по проблемите и въпросите, повдигнати в статията.

_{Снимка: Photo by Isabella Fischer on Unsplash}