Ето какво трябва да знаете
⦁ „Невроразнообразие“ е немедицински термин, който включва състоянията аутизъм, дислексия, диспраксия, дискалкулия и СДВХ.
⦁ Екипите, които включват и невронетипични служители, могат да са 30% по-ефективни в сравнение с тези, в които няма такива. Същевременно невронетипичните хора се сблъскват по-често със затруднения в областта на психичното здраве като тревожност и депресия.
⦁ В Световния ден на психичното здраве 2022 ще разгледаме как работодателите могат да бъдат по-приобщаващи в подкрепа на невроразнообразието.
Всички сме различни. Няма един-единствен „правилен“ начин, когато става въпрос за това как се държим, как мислим или усвояваме нова информация. Невроразнообразието е концепция, която описва тези разлики с техните силни и слаби страни. Невроразнообразието е и социално движение, което се бори да премахне стигмата, която съпътства тези състояния.
И така, какво означава да си невронетипичен?
Какво е невроразнообразие?
Невроразнообразието е термин, чието начало се свързва с 90-те и социолога Джуди Сингер. Това е общо немедицинско понятие, описващо хора с различия в психичните функции. Невроразнообразието включва състояния като аутизъм, диспраксия, дислексия, дискалкулия, СДВХ и други.
В своята статия „Невроразнообразие: раждането на една идея“, Сингер, която е диагностицирана с аутизъм, твърди, че „В нашата постмодернистична епоха виждаме как всяко твърдо убеждение, което някога сме имали, се изпарява във въздуха, включително идеи, които сме приемали за абсолютна даденост, като това че ние всички виждаме, усещаме, докосваме, чуваме и обработваме информация в голяма степен по един и същи начин (при отсъствие на видими увреждания), губят почва“.
Според проучване на консултантската и одиторска фирма „Делойт“ между 10% и 20% от населението в световен мащаб се счита за невронетипично. С този термин се отчита фактът, че определени нарушения в развитието са нормални отклонения в мозъчните функции. И въпреки че невронетипичните хора може да се сблъскват с определени затруднения, те имат и своите силни страни.
Екипи, които включват невронетипични служители в определени роли, могат да са 30% по-продуктивни в сравнение с тези, в които няма такива. Според „Делойт“ приобщаването и интегрирането на невронетипичните служители може също така да повиши и мотивацията на екипа.
В своята статия относно невроразнообразието и възможностите на работното място за Световния икономически форум Нахия Ордуня обяснява, че:
⦁ според някои твърдения мозъците на хората с аутизъм са изключително креативни и притежават забележителна способност за концентрация, логическо мислене, въображение и образно мислене. Те също така често са систематични и прецизни, обръщат внимание на детайлите и могат да предложат уникални идеи и гледни точки, когато става въпрос за намиране на решения.
⦁ Хората със СДВХ имат богато въображение и постигат по-добри резултати на тестове за креативност в сравнение с хора без СДВХ. Според публикация в CNN хората със СДВХ могат да се хиперфокусират, което означава, че въпреки общите дефицити във способността за задържане на вниманието, те в действителност са силно фокусирани, когато това засяга сфери, от които се интересуват.
⦁ Хората с дислексия демонстрират способност за нестандартно мислене: проучване на благотворителната организация Made by Dyslexia показва, че 84% от хората с дислексия имат оценки над средното по отношение на логическо мислене, разпознаване на модели, оценка на възможности и вземане на решения.
Невроразнообразие и психично здраве
Въпреки че хората, които имат състояния, попадащи в определението за невроразнообразие, имат определени силни страни, съществуват данни, че сред хората с аутизъм, диспраксия и СДВХ честотата на някои психични състояния като депресия и тревожност е по-висока.
Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията близо три от 10 деца в САЩ, диагностицирани със СДВХ, страдат от тревожност. Според проучванията децата с диспраксия по-често страдат от тревожност в сравнение с деца, които нямат това състояние. Същевременно, според благотворителната организация за изследване на аутизма Autistica седем от 10 деца с аутизъм имат придружаващо психично заболяване като тревожност, депресия, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) или обсесивно-компулсивно разстройство.
Невронетипичните хора в обществото
Много публични фигури се идентифицират като невронетипични и подчертават ролята, която невроразнообразието е изиграла за техния успех. Предприемачът сър Ричард Брансън публикува наскоро в своя блог, че „Светът се нуждае от невронетипичните работници, които могат да помогнат да се опитаме да разрешим някои от най-големите проблеми на нашето време“. Той говори открито за ползите от своята диагноза – дислексия, на която отдава своята креативност и бизнес умения и която в скорошно интервю за Times нарича своята „суперсила“.
Сред останалите изявени невронетипични представители са носителят на Оскар Антъни Хопкинс, който има синдром на Аспергер и описва своето състояние като „невероятен дар“ пред Washington Post. Грета Тунберг, активист в борбата с климатичните промени, казва, че благодарение на аутизма е отдадена на истината. „Обикновено не следвам социалните норми и така следвам своя собствен път“, споделя тя пред PBS NewsHour през 2019 г.
Как могат работодателите да интегрират невронетипичните служители на работното място?
Въпреки че много компании в САЩ признават ползите от това да наемат невронетипични служители, според „Делойт“ повечето хора с аутизъм са безработни (85% срещу 4,2% общо за цялото население). Според Harvard Medical School работодателите могат да направят своите работни места по-подходящи за невронетипичните служители, като:
⦁ използват ясен стил на комуникация.
⦁ информират хората за социалния етикет/етикета на работното място.
⦁ се опитват да уведомяват предварително за предстоящи промени в плановете и обяснят причините за съответните промени.
⦁ се интересуват от индивидуалните предпочитания, нужди и цели на своите служители, без да вадят заключения на база предположения.
⦁ имат мило и търпеливо отношение.
10 окт. 2022 г.
Автор: Кели Маккейн
Директор Инициативи в здравеопазването,
Световен икономически форум
Оригинал: https://www.weforum.org/agenda/2022/10/explainer-neurodivergence-mental-health/
Превод: Петя Димитрова
Картинка хедър: DS stories