С известно закъснение, но с голямо удоволствие публикуваме третата част от историята на Ангелин, който в момента изкачва стръмния връх на висшето си образование, след като е бил диагностициран със СДВХ едва като възрастен. Както вече сме споделяли, неговата изповед е ценна както с умело вмъкнатите откъси от книгата на Ръсел Баркли – “Taking Charge of Adult ADHD”, така и с откровеността, в която много от вас ще намерят обяснение за своите или на детето си трудности /въпреки самокритичността и напълно неоснователните съмнения на Ангелин, че е изразил добре въздействието на ADHD върху образователния процес/. Защото, както знаем, преди всички усилия да „опитомим“ своето ADHD, стои разбирането и приемането му.
Продължение на част 1 и част 2.
Част 3: Изпълнителните функции „невербална работна памет“ и „вербална работна памет“
Един от основните проблеми, които увредената вербална работна памет създава е, че не разбираш това, на което си изложен, толкова лесно, колкото другите. Независимо, дали е това, което четеш, виждаш или чуваш. Взаимоотношението между вербалната и невербалната работна памет е това, което ни дава възможност да осмислим всички входящи данни, които получаваме от света около нас. Без това умение пропускаме много, много умствени взаимовръзки. – доктор Ръсел Баркли, “Taking Charge of Adult ADHD”
Невербална Работна памет
Ангелин: Примитивната невербална работна памет ме лишаваше от голям запас запомнени минали преживявания и събития, които от своя страна биха ми помогнали да формирам по-бързо самосъзнание.
Из “Taking Charge of Adult ADHD”:
«Обикновено, колкото по-зрели са децата, толкова по-голям е броят и разнообразието от минали събития, които могат да си представят. ADHD ограничава капацитета за визуални изображения и възприети преживявания. Този дефицит в невербалната работна памет създава голяма празнина в ресурсите, с които възрастните с ADHD разполагат, за да ръководят поведението си в сравнение с типичните възрастни. За останалите може да изглежда така, че не мислите, преди да действате. Би било по-точно да се каже, че имате проблеми с припомнянето на минали релеванти събития или с повторното им усещане, преди да действате.
Самосъзнанието идва бавно при вас. Ако не можете да наблюдавате как се справяте в ежедневните дейности, не е лесно да оцените къде се намирате по отношение на дългосрочните си цели (ако вече сте успели да установите свои цели). Може да не получавате умствените сигнали, че е време да начертаете нов курс за действие, когато старият не ви отвежда там, където искате да отидете.»
Ангелин: Трябваше да започна и изоставя не след дълго време няколко университета, за да започна да осъзнавам, че е нужно да се запиша в специалност, която представлява реален интерес за мен, а не просто ми звучи като нещо интересно.
Според мен основни заслуги за това закъсняло прозрение имат, разбира се, бавно и късно формиращото се самосъзнание, слабата инхибиция (отговорна за забавянето на решението коя специалност да избера) и увредената невербална работна памет (допринасяща за формирането на самосъзнание, както и отговорна за възприемането на визуалните изображения, видяни и чути преживявания, запомнянето и припомнянето им в моменти, когато са ми необходими). Към гореизброените умения за самоконтрол бих добавил вербалната работна памет, планирането и решаването на проблеми. Те са отговорни за самоконтрол чрез себеразговори, създаване на списъци с плюсове и минуси на всяка специалност, които биха включвали необходими изисквания за прием, последователност от действия за подготовка, протичане на учебния процес до завършването му, проучване за всяка една от специалностите и тяхната реализация след завършването им (може да добавим и проучване относно перспективата им в бъдеще).
Заради намесата на ADHD, имам слабо или никакво усещане за изтичането на времето, проблеми с преценката колко време отнемат дейностите за изпълнението им, и съответно не контролирам себе си добре спрямо преминаването на времето.
Из “Taking Charge of Adult ADHD”:
„Когато невербалната работна памет и свързаното с нея усещане за време са увредени от ADHD, това може да лиши възрастен от типично усещане за време. Всичко, което изглежда има значение за вас, е какво се случва в сегашния момент, тук и сега. Така че живеете голяма част от живота си в настоящето, вместо да се подготвяте за това, което ще се случи по-нататък. Може също така да ви остави с усещането, че времето тече много по-бавно, отколкото тече в действителност. Това може да ви накара да почувствате, че имате повече време да свършите задачите си, отколкото всъщност имате. Кара ви да губите време в дейности, които са неподходящи за вашите цели или задачи. Събитията, крайните срокове или самото бъдеще обикновено пристигат много по-рано от очакваното и ви хващат неподготвени, често предизвиквайки паника или криза за вас.»
Ангелин: Без усещане за преминаването на времето, неусетно завърших училище, без да очаквам и да се подготвя за събитията след завършването. Нямах добра подготовка за държавните зрелостни и кандидатстудентските изпити. Бях стресиран, объркан и претоварен когнитивно и емоционално от необходимостта да избирам и решавам с какво искам да се занимавам професионално и къде мога да получа подготовка за бъдещата си професия. Излишно е да споменавам, че тогава нямах никакви способности да планирам или да решавам, каквито и да е било проблеми, появили се на пътя. Заради това просто блокирах и замръзвах, когато бе необходимо да проучвам и взимам решения относно бъдещия си академичен път.
Без усещане за преминаването на времето и трудност с преценката колко време е необходимо, за да се справя с дейностите, свързани с образователния процес, беше почти невъзможно да се подготвя за предстоящите основни и важни академични събития.
Знаех значението на думата далновидност, но не знаех какво е приложението й в живота. Ако не можете да задържите минали образи в ума си достатъчно дълго, или да задържите достатъчно на брой такива образи, за да видите развиващите се модели на поведение, няма да можете да предвидите, какво вероятно ще се случи по-нататък, и съответно да се подготвите за това.
Без силно усещане за бъдещето, избирах бързите награди и удоволствия, не осъзнавайки важността да получавам максимално високи оценки, с които да мога да си осигуря едно по-добро бъдеще. Отдавах се на компютърните игри с приятели, вместо да уча. Жертвах така важния качествен сън.
Когато университетът за пръв път вървеше добре, избрах вълнуващата сезонна работа.
Из “Taking Charge of Adult ADHD”:
„Превръщаш се в щурецът, който свири цяло лято, докато мравката събира храна за зимата. Или заприличваш на малкото прасенце, което бързо построява къща от просто слама, докато другите по-добре контролиращи себе си прасенца отделят повече време, за да построят по-устойчиви тухлени къщи. Когато зимата пристигне или вълкът почука на вратата, бързият, пряк път не е подходящият избор, в сравнение с усилието да обръщаме внимание на дългосрочния план.»
Вербална Работна памет
Из “Taking Charge of Adult ADHD”:
„Без добре развита вербална работна памет, не използваш саморазговора, за да се контролираш или да решаваш проблеми.
Ангелин: По този начин не можеш да се убедиш, че е важно да се трудиш редовно, за да можеш да си осигуриш едно по-добро бъдеще. Не можеш да се убедиш, че ако не си легнеш навреме през нощта, на следващия ден ще имаш проблеми със събуждането, организацията и тръгването за училище. Смятам, че не е нужно да акцентирам как липсата на качествен сън влияе негативно на когнитивните способности не само при хора с ADHD, но засягайки още по-дълбоко именно тях.
Из “Taking Charge of Adult ADHD”:
Без типичната вербална работна памет оставяш събитията и средата да те контролират. Без саморегулационния разговор със себе си, не формулираш собствените си правила и планове. Оставяш се на течението и отиваш там, където то те отнесе. Ставаш уязвим на влиянието на другите, чиито съвети и указания заместват твоите собствени.
С лимитирана използваемост на вербалната работна памет, изпитвах огромни затруднения да задам собствените си стандарти и да създавам планове за бъдещето си. С помощта на вербалната работна памет си способен да създадеш лист със силните и слабите си страни. След това можеш да започнеш да проучваш за специалности, които ти помагат да използваш силните си качества, докато минимизираш негативните аспекти, свързани с недостатъците ти. С вербалната работна памет можеш да правиш корекции на плановете си, когато не сработят.
Без добре развита вербална работна памет, се забърквах в много неприятности, въпреки че според учителите и родителите ми бях кротко и спокойно дете. В 7-ми клас бях на ръба да бъда изключен от училище, след като в едно от междучасията съученици ми предложиха да палим дезодоранти в изоставен паркинг в метрото, с цел да слушаме мини-експлозиите. Със сигурност вината да участвам си е изцяло моя и не виня съучениците си. Проблемът бе, че не аз бях инициаторът на това деяние, а мен хванаха. Когато на 14 години нямаш никакви вандалски прояви, се очаква да можеш да си способен да убедиш сам себе си, че е лоша идея да се замесваш в такива.
Нямаше случай, когато минава полунощ, а аз съм първа смяна в училище на следващия ден, да откажа на “Хайде само още една игра и лягаме”.
Според др. Баркли, от когото черпя знания относно науката за ADHD и изпълнителните фунцкии, един от основните проблеми, които увредената вербална работна памет създава е, че не разбираш това, на което си изложен, толкова лесно, колкото другите. Независимо дали е това, което четеш, виждаш или чуваш. Взаимоотношението между вербалната и невербалната работна памет е това, което ни дава възможност да осмислим всички входящи данни, които получаваме от света около нас. Без това умение пропускаме много, много умствени взаимовръзки.
Според мен, една от най-сериозните ми трудности, свързани с академичните постижения, е четенето с разбиране. Чета и все едно нищо не попада в главата … Винаги е било ужас за мен, когато трябва да чета голям обем текст, който не предизвиква особено интерес у мен, поради липса на достатъчна стимулация.
Цял живот съм чувствал, че съм повреден, защото мога да чета, но почти винаги имах огромни пропуски в това, което съм разбрал от четенето.
Мога да го опиша като автоматично, роботизирано четене. Чета и се старая да разбера съдържанието пред мен, но нищо не влиза в главата ми. Препрочитам едно изречение поне 5-6 пъти, докато схвана смисъла му.
Същото се отнася за това, което виждам или чувам. Слушам какво отсрещният човек ми говори, но сякаш думите му преминават покрай мен, колкото и да се насилвам да го разбера. Показват ми как да изпълня определено физическо упражнение и отново все едно физически съм там, мисля си, че съм го разбрал, но когато времето за изпълнение настъпи, всичко се изпарява от съзнанието ми.
Следва продължение…..
Картинки: Canva AI