Към част 1, към част 2, към част 3.
Част 4: Изпълнителните функции емоционален самоконтрол, самомотивация и решаване на проблеми
Саморегулация на емоцията (сърцето на ума) и самомотивация (резервоарът за гориво на ума)
Из “Taking Charge of Adult ADHD”: «Петата изпълнителна функция, която се развива, е саморегулирането на емоцията. Емоциите са примитивни, но въпреки това мощни сигнали, които даваме на себе си и другите по отношение на настоящите ни чувства, намерения и състояние на възбуда. Те също са силни мотиватори за последващите ни действия. Те могат да ни подтикнат да действаме или да ни попречат да действаме. Могат да ни кажат да се бием или да ни пратят да бягаме. Те могат да сигнализират вътре и извън нас нашето нетърпение и гняв или радост и обич. Ако нямаме контрол над нашите емоции, ние имаме много по-малко контрол върху това, което правим. Емоциите възникват, независимо дали го искаме или не. Те се задействат естествено от външни събития от всякакъв вид. Тъгата се предизвиква от загуба (или очакване на загуба). Гневът се предизвиква от несправедливост, унижение, неудовлетворени очаквания или неотговорени нужди. Радостта се задейства, когато нашите очаквания и нужди са не само изпълнени, но и надминати и когато желанията ни са изпълнени.
Но не само външните събития предизвикват емоции. Повторно усетените преживявания и саморазговорите, станали възможни благодарение на невербалната и вербалната работна памет, също имат емоционални нюанси. Представянето на вашия съпруг може да предизвика чувство на любов. Разговорът със себе си за някаква несправедливост, която наскоро сте претърпели, може да ви накара да изпаднете в ярост.
За щастие, невербалната и вербалната работна памет също са инструмент, който ни помага да регулираме емоционалната си реакция. Можем да използваме саморазговор, за да обсъдим със себе си как се чувстваме и какво трябва да направим по въпроса. Можем да използваме нашите визуални образи и собствена реч, за да се опитаме да променим първоначална емоционална реакция, която може да ни причини проблеми, особено ако тази първоначална реакция ни тласка към поведение, за което ще съжаляваме по-късно.
Много възрастни с ADHD казват, че биха потънали без саморазговора. Те също намират използването на визуални изображения за много полезно, но казват, че то изисква практика, практика и още практика.
Емоционалните реакции, които са непропорционални на събитието, често Ви насочват погрешно, когато ADHD се намеси. Не говорим за необичайни, ирационални или крайно неподходящи реакции. Говорим за преувеличена емоция, която не е в съответствие със ситуацията – силен смях на лека шега, споделена тихичко на погребение, сълзи след леко неразбирателство. Всичко това може да доведе до социално отхвърляне. Непропорционалните емоционални реакции също могат да ви отклонят от правия път. Изключително ядосани, заради малък провал в университета, може да Ви накара да го напуснете, въпреки липсата на други провали.
Удавянето в отчаяние може да ви парализира, когато наистина трябва да продължите напред.
Възторгът от скромния успех може да ви убеди, че сте достигнали своя връх и може да спрете да се опитвате да постигнете цел, която наистина цените.»
Ангелин: Отново ще акцентирам върху последният си провал в университета. Повлиян от силните емоции, предизвикани от възможността за привлекателна сезонна работа, надцених възможностите си и позволих натрупване на голям брой невзети изпити…
Из “Taking Charge of Adult ADHD”: «Емоцията определено е нож с две остриета. Без изпълнителната функция, отговорна за самомотивацията, е трудно да събудите емоция, която да ви помогне да активирате поведението си, за да направите това, което е необходимо да свършите. Искате да държите преувеличените и импулсивни емоции под контрол. Но също искате да можете да включите емоцията в действие, за да се мотивирате, за да свършите належащите задачи. С ADHD вие сте по-податливи на разочарование, скука и негодувание от другите възрастни и деца. Тези тенденции допълнително затрудняват придържането към задачите. Добавете към това трудностите, които изпитвате с вниманието и концентрацията, и изпълнението на задачите заприличва на изкачване на стръмен наклон, докато носите тухли на гърба си. Тук емоцията може да ви служи добре. Ако можете да регулирате собствените си емоции, можете да ги използвате, за да започнете да вършите работа или да поддържате общото си ниво на възбуда, така че да можете да останете будни, бдителни и фокусирани, когато имате цели, които да преследвате.
Ангелин: В редките случаи, когато липсваха външни и вътрешни разсейвания и успявах да започна активно четене, започваше да ми се доспива. Клепачите ми се затваряха, главата натежаваше. Започваше битка със себе си да не заспя (след стартиране на най-ефективните, научно доказани лекарства за ADHD, този проблем бе елиминиран).
Въпреки неимоверните усилия, които полагах да удържа клепачите си отворени и главата изправена в класната стая или в залата на университета, накрая губех битката, заспивайки в седнало положение.
Всеки път, проблемът със заспиването в училище или по време на лекции се случваше, когато дадена тема не беше достатъчно интересна за мен. Важна роля в справянето с този проблем би изиграла една нормално работеща изпълнителна функция, отговорна за самомотивацията.
През всичките ми опити в университет, посещението на лекциите, без да заспя, се оказваше една от най-големите пречки. Ужасяващо бе за мен да стоя на едно място, без стимулация, без да мога да се движа, борейки се да поддържам вниманието си върху това, което се говори. Силно се надявам този път, със знанието какво ми пречи, с официалната диагноза, с медикаментозна терапия и избора на наистина интересна за мен специалност, нещата да са различни.
Не съм сигурен дали сънливостта започваше заради не толкова стимулиращите задачи (проучванията показват, че хората с ADHD имат изчерпани нива на допамин и норепинефрин, за които се смята, че до голяма степен са резултат от дисфункция на съответните им транспортни системи), които биха повлияли директно на бдителността. Или може би комбинацията от това нещо, борбата с потискането на импулсите и трудността да се запомни прочетеното водеше до тежката сънливост.
Планиране и решаване на проблеми (игралната площадка на ума)
Из “Taking Charge of Adult ADHD”: «Ако можем да задържаме образи и думи в ума си, в крайна сметка сме способни да разработим начин да ги манипулираме в главата си. Можем да ги разделим, да ги преместим и да ги комбинираме отново в нови подредби или последователности в съзнанието си, само за да видим, какви биха били резултатите. Това е нашето въображение. И не е изненада, че хората правят това повече от всеки друг вид. Това в основата си е форма на умствена игра и според др. Ръсел Баркли се поражда по време удължения период на ръчната, физическа игра, през която всички деца преминават като важен етап от ранното развитие. Играта се състои в просто разделяне на неща и тяхното повторно комбиниране, с цел децата да видят какво се случва или какво се получава, след като правят тези манипулации. Започва с ръчно манипулиране на предмети в детството и прогресира до манипулиране на образи и дори думи в ума. Блуждаенето на ума, фантазията и умствената игра са изворът на човешката креативност, изобретателност и решаването на проблеми като цяло. Другите видове действат първично и по този начин страдат от грешките, които допускат. Хората могат мислено да симулират различни възможни варианти за действия, като тестват всеки един вариант в ума си, за да видят вероятните последствия. В идеалния случай избират оптималния. Другите видове могат да бъдат наранени или дори да умрат от грешките си, за разлика от нас – хората, които оставяме симулираните идеи да умрат вместо нас.
По същия начин ние си играем с думи като деца и след това като възрастни го правим като комбинираме думи в ума си. И двете форми на игра, визуално-пространствена и вербална, водят до нови рекомбинации на материала, който разиграваме в главите си. Повечето от тези рекомбинации са неизползваеми. Помислете за някои от лудите идеи, които всички измисляме и след това отхвърляме, когато се опитваме да се измъкнем от трудна дилема: „Може би този полицай няма да ме глоби, ако му кажа, че съм карал с превишена скорост, защото жена ми ражда в болницата“… „Ако остана буден цяла нощ днес и утре, това ще ми даде достатъчно време, за да напиша този доклад, който трябваше да е готов вече“… „Мога да замина по-рано, за да си осигуря готина работа на морето. После ще наваксвам изпуснатото в университета“
Някои са нови идеи или начини за решаване на проблеми, които водят до нови ( дори големи) изобретения или иновации.
Как ADHD пречи на планирането и решаването на проблеми
1. Не можете да давате отговор бързо или да взимате бързи решения. Хората обикновено гледат на склонността ви да реагирате бързо като на негатив. Но да реагирате бързо означава бързо да изберете мъдър план за действие, когато необходимостта възникне внезапно, както често се случва в ежедневието. Не само, че ви е трудно да държите много информация в ума си (поради дефицити в работната памет), но без изпълнителната функция за планиране/решаване на проблеми не можете да манипулирате информацията бързо, за да извлечете възможни опции за действия или да решите проблем, заобикаляйки препятствията по пътя. Това не означава, че не решавате бързо – правите го… Това е проблемът – не обмисляте всички налични опции, преди да вземете това бързо решение.»
Ангелин: Преди започване на медикамента за ADHD, който с времето ми помогна все по-добре да забавям бързото решение, с цел да помисля за още опции за действие, докато манипулирам наличната информация максимално бързо, търсейки най-доброто решение за проблема пред който съм изправен, постоянно взимах бързи, но обикновено не достатъчно правилни решения.
Безброй много пъти ми се е случвало да избирам първото изникнало в съзнанието ми решение, без дори секунда забавяне, за да помисля за други варианти, разигравайки в главата си всеки един от вариантите, както и последствията след тяхното приложение.
С риск да стана доста банален и повтарящ се, ще използвам случката, когато реших бързо да замина на морето, за да си запазя работното място там, мислейки си, че ще мога да наваксам натрупаните изпити, заради това ранно заминаване. В онзи момент имаха нужда от мен, за да заработи хотелът възможно най-рано през летния сезон. Равносметката към днешна дата показва, че това определено не беше най-доброто решение.
Тъй като качеството на вербалната и невербалната работна памет е отслабено от ADHD, намирам за предизвикателство да задържа всички релевантни факти в ума си, когато ми бъде представен проблем за разрешаване. Без способности за решаване на проблеми и планиране, не претеглям плюсовете и минусите, не изброявам инструментите или материалите, от които се нуждая и не анализирам предимствата на различните подходи, за да определя съотношението на ползите и рисковете. Всички тези операции са трудни за изпълнение само и единствено в главата ми.
Решаването на проблем разчита толкова много на работната памет. Емоции на разочарование, отчаяние и раздразнение ме заливаха, когато се опитвах да мисля изцяло наум, когато завърших училище и трябваше да избирам каква специалност да запиша в университета.
Из “Taking Charge of Adult ADHD”: „2. Не можете да се организирате или да останете организирани. Дори когато обстоятелствата не изискват бързо решение, ще имате проблеми с организирането на учебните си материали и архиви. Това важи за всичко – от документацията, учебните пособия, домашните си, та до дрехите, които да облечете. Ако не можете да разигравате действията си наум, е трудно да си представите игралната дъска, когато трябва да правите своите ходове.»
Ангелин: Преди стартиране на фармакологичното лечение за ADHD, думата организация фигурираше рядко в речника ми. Спомням си как трупах (и все по-рядко, но се случва да го правя отново) учебници, помагала и учебни пособия от предишни години на едно място с такива от настоящата. Не е особено трудно да отгатнем какви са били последствията.
Всяко нещо се набутваше по шкафовете без ред и организация. Паника, тревога, напрежение и гняв изригваха като вулкан в мен, когато важен предмет, документ или писание трябваше да се открие. Всичко се разхвърляше по пода, следвано от хаотично, паническо търсене. С по-голям късмет можеше бързо или не чак толкова бързо да намеря търсеното. В други случаи го откривах след месеци, по време на друго отчаяно търсене на нещо коренно различно.
Обикновено когато негативните емоции ме завладееха, вследствие на неуспешно претърсване, ги използвах, за да се активирам и да изчистя и подредя стаята си. Тези спорадични организации бяха временни и траеха до следващото емоционално претоварване от безпорядъка около мен.
Всичко това продължи до зряла възраст – същата неефективна и нездравословна структура или по-правилно е да се нарече липса на такава.
След започване на най-ефективното научно доказано лечение за ADHD положението се подобри. В началото не особено драстично. Много по-рядко, но все пак се случва да разчитам на силни негативни емоции, предизвикани от хаоса, за да успея да организирам средата около мен.
Из “Taking Charge of Adult ADHD”: „3. Подреждането на идеи в правилен ред е голямо предизвикателство за вас. Когато разглобявате нещо, трябва да го сглобите отново в определен ред, за да работи правилно или за да добие смисъл. Идеите трябва да бъдат събрани по определен, правилен ред, така че да функционират според предназначението си – за решаване на проблем или просто, за да имат смисъл. Разсъжденията, решаването на проблеми, планирането, обясненията, писането и превръщането на вашите идеи бързо в логична последователност са трудни задачи за вас, ако изпълнителната функция, отговорна за тях е увредена от ADHD.»
Ангелин: Воденето на дори елементарна ментална аритметика винаги е предизвиквало ужас, паника и отвращение у мен. Колкото по-малък бях, толкова по-трудно за приемане и справяне бе това.
Преди да се образовам за реалните последствия от ADHD, се смятах за безнадеждно непоправим случай. За другите изглеждах като нормално функциониращ ученик… В действителност приемах себе си като пълен провал.
След години самобичуване приех окончателно, че не е толкова срамно, а е по-добре да използвам калкулатор вместо да блокирам когнитивно, да замръзвам, да изключвам. Приех, че използването на калкулатор е по-разумно от прекомерното доверие спрямо почтеността на непознати.
Може би греша, а може би, не, но винаги съм смятал, че мога да се изразявам добре, че мога да описвам идеите си с думи. Независимо каква е истинността на това мое твърдение, винаги ми е отнемало много време, за да изкажа или опиша разсъжденията си по логичен и последователен начин.
Трудно ми е бързо и точно да изразя мисленето си, или това, което зная. Описването и подреждането на всичко, свързано с начините, по които ADHD засяга образователният процес, в що-годе логична и разбираема последователност ми отне много време. Необходими бяха стабилно количество корекции. Въпреки това, не съм силно убеден, че съм успял да илюстрирам нагледно невидимите бариери за учениците и студентите с ADHD по пътят им. Път, който е достатъчно труден дори за невротипичните им съученици, колеги и връстници.
Вероятно няма нищо по-трудно за хората с ADHD от получаването на образование. Това важи както за децата, така и за възрастните. ADHD влошава академичните постижения, води до поведенчески проблеми в училище и намалява броя на годините успешно завършено образование. Това е информация, която имам от първа ръка. Вече знам, че липсата на добро образование има много странични ефекти. То намалява потенциала за приходи както годишно, така и през целия живот. Ограничава избора на професия. Може да повлияе на видовете приятелства, които можете да създадете, и социалните кръгове, в които да участвате. Това води до ниско самочувствие, което допълнително затруднява социалния живот. След като получих диагноза и лечение, веднага поисках да се върна в университета. С помощта, която получавам от лекарството, се чувствам уверен, че мога да започна и завърша докрай образованието си в специалността медицинска сестра.
Има полза от това да имате някаква представа срещу какво се изправяте, когато имате ADHD, така че да сте готови да потърсите всякаква помощ, която бихте могли да получите.
Следва продължение…
Картинки: Canva AI