/Този път ще сме малко по-многословни, но има защо/
Все по-често с нас се свързват хора, възрастни със СДВХ или родители на деца със СДВХ, с желание да споделят историята си и личния си опит, а дори и да предложат съдействие за повишаване на информираността и популяризиране на каузата ни по един или друг начин /така благодарение на нашия член и последовател Павлина Дюлгерова вече реализирахме два напълно безплатни уебинара за родители на деца със СДВХ/. Това много ни радва, защото именно чрез личните истории на хора, засегнати от състоянието лично или чрез децата си, СДВХ се превръща от далечна и не особено добре позната абревиатура в нещо реално, живо и разбираемо за всеки.
Днес ви представяме първите две части от историята на Ангелин Петров, на 31 години, от София, студент в професионално направление „Здравни грижи“, диагностициран със СДВХ като възрастен. Ангелин бе така любезен да преведе на български език откъси от книгата „Taking Charge of Adult ADHD“ /“Да поемеш контрола като възрастен със СДВХ“ – преводът е на „Нетипичен ум – СДВХ“/ на доктор Ръсел Баркли, която не се намира на българския книжен пазар, но която му е помогнала изключително много в разбирането, приемането и поемането на контрола върху неговото собствено състояние – СДВХ. Преведените откъси са преплетени с личната история на Ангелин, който с впечатляваща зрялост и мъдрост, вече знаейки диагнозата си, е успял да направи аналитична ретроспекция на живота си досега и да намери отговори на критично важни за самоосъзнаването, самоприемането и личностното му развитие въпроси.
Фокусът на Ангелин, който в момента изкачва стръмния връх на висшето си образование, е върху обяснението на доктор Ръсел Баркли за начина, по който СДВХ влияе на седем основни изпълнителски функции, които имат ключово значение за образователния процес. И преди сме засягали темата за изпълнителските функции /виж тук и тук/, но в този материал ще видите тези функции през призмата на детето и възрастния със СДВХ.
Уверяваме Ви, макар и дълго, четенето си струва – положените от Ангелин усилия да преведе важни откъси от книгата на доктор Ръсел Баркли и да ги пречупи през личната му, откровена, но и особено показателна история на късно диагностициран възрастен със СДВХ, ще ви помогнат много по-лесно да разберете иначе сложната материя за изпълнителските функии, тяхното взаимодействие и начина, по който влияят на детето /а и възрастния/ със СДВХ. Сигурни сме, че в много от дадените примери ще видите обяснението, което винаги сте търсили за себе си или за детето си.
В първите две части са разгледани две (Самосъзнание и Инхибиция) от общо седемте основни изпълнителски функции, засегнати от СДВХ (останалите части ще бъдат публикувани в следващите дни). Приятно четене!
Изпълнителната функция „самосъзнание“
„Много пъти се провалих в опитите си да завърша висшето си образование. Този път се надявам да е различно. Вече знам името на това, което ме дърпаше назад, знам срещу какво съм изправен, получих диагноза и лечение, но въпреки всичко знам и очаквам, че отново ще е трудно. Надявам се да се преборя за повече подкрепа и валидация на студенти, с ADHD по-специално, но, разбира се, не единствено. Моето желание е учениците и студентите със специални образователни потребности да бъдат валидирани и подкрепени, за да имат равни шансове с останалите учещи.“ – Ангелин
За мен
Аз съм Ангелин и вече съм диагностициран със СДВХ.
Мечта ми е да информирам обществото за това какво причинява СДВХ (ADHD), какви са проявленията при възрастни и какво може да се направи, за да могат възрастните с ADHD да живеят по-добре, постигайки целите и мечтите си. Иска ми се в България да се обърне по-сериозно внимание на темата ментално здраве. Да се обръща повече внимание на този жизненоважен аспект от живота на хората, да има повече осведоменост, достъпност до лечения, психотерапии и да намалее стигмата, свързана с менталното здраве.
Искам да бъда човек, който генерално се застъпва за хората с ментални проблеми и диагностицирани разстройства. Като човек, диагностициран с ADHD, който цял живот изпитва негативните последствия от това разстройство, и още по-сериозно, когато то не бива разпознато в детска възраст, съответно водейки до много повече усложнения, трудности и страдания, съм се посветил на това да се образовам максимално добре, за да мога да компенсирам трудностите, които ADHD създава за мен. Целта ми е да бъда защитник на психичното здраве, и по-специално за ADHD.
Книгата, в която открих себе си…
По-долу ще прочетете моята лична история, свързана с ADHD и образованието ми, както и разсъжденията ми върху части от книгата Taking Charge of Adult ADHD /“Да поемеш контрола като възрастен със СДВХ“ – преводът е на „Нетипичен ум – СДВХ“/, представена тук в мой превод.
Тя е една от най-препоръчваните книги от психиатри, специалисти по ментално здраве и учени, написана от един от водещите, ако не и водещия експерт по ADHD в света, според негови колеги и други учени, а именно – д-р Ръсел Баркли.
За него Ари Тъкман, психолог в West Chester, Pa., който специализира в изучаването на СДВХ, казва – “Никой не знае повече за СДВХ и не се справя по-добре в интегрирането на всички проучвания по въпроса.”
От въпросната книга превеждам по-специално главата, свързана с образованието и ADHD. Първата част на статията е посветена на седемте изпълнителни функции, които насърчават самоконтрола и са засегнати от ADHD. За по-голяма яснота, всички цитати от книгата са маркирани с italics, за да се разграничат от споделения по-долу личен мой опит през призмата на наученото от тази книга.
Из “Taking Charge of Adult ADHD”:
“Учителите ми в училище винаги ми казваха да чета внимателно инструкциите за училищните си задачи, за да знам, какво точно трябва да правя. Но, о, не, не и аз. Винаги просто се впусках направо в работата, смятайки, че имам доста ясна идея, какво трябва да направя. И така допусках грешки в много от задачите си. Просто не можех да забавя, за да отделя време да прочета указанията. Исках да свърша работата възможно най-бързо.” – споделено от възрастен със СДВХ
Според мен, в този случай ясно са представени дефицитите, свързани с изпълнителните функции, които ADHD създава. В книгата те са представени по следния начин:
Из “Taking Charge of Adult ADHD”:
– „Слабo самосъзнание – човекът погрешно смята, че знае какво трябва да направи, преди да е прочел инструкциите
– Лоша инхибиция – за съжаление, когато ти липсва достатъчно добре развито самосъзнание, не насочваш така добре вниманието си към собственото поведение. Когато не забелязваш, как се справяш със задачите пред себе си, не можеш да осъзнаеш, че е необходимо да спреш предприетото действие, за да помислиш как най-ефективно да се справиш със зададената задача.
– Когато невербалната работна памет е засегната от ADHD, нямаш достатъчно на брой и разнообразие запомнени и възприети минали преживявания, които да използваш, за да регулираш поведението си, когато си изправен пред настояща или бъдеща задача, която е свързана с релевантни задачи от миналото ти. Не можеш да си припомниш тези минали преживявания, за да ги използваш да подобриш представянето си.
– По същия начин, когато вербалната работна памет е засегната, не използваш вътрешния си монолог, за да регулираш поведението си. Не можеш да си кажеш ‘’Хмм, какво се случи миналия път, когато имахме тест, и аз пристъпих веднага към попълване на отговорите, без внимателно да съм прочел въпросите?” , за да контролираш действията си този път. Също така, не си извличаш поука от миналия провал, установявайки правило за себе си да бъдеш по-внимателен и да не бързаш толкова. Дефицитите, свързани с вербалната работна памет, оказват влияние върху четенето с разбиране. По този начин има голяма вероятност, прочитайки даден въпрос, да не разбереш какво точно се пита, и впоследствие да посочиш грешния отговор.
“Първоначално се провалих в университета, защото не работех по курсовата си работа. Затова започнах работа и работих 3 години. След това се върнах в общински колеж и получих дипломата си за бакалавър от там. Най-накрая се прехвърлих обратно в първоначалния си университет, като ме приеха отново в инженерната специалност, която се надявам да завърша тази година. Tова не е гарантирано, защото все още имам незавършени работи от класовете, които вече са приключили, а трябва да предам.” – споделено от възрастен със СДВХ
В този пример според мен можем да видим отново засегнатата невербална работна памет. Ако човекът е нямал ADHD, което засяга невербалната работна памет, може би нямаше да се провали в университета, защото би предвидил, какви биха били последствията, когато не работи по курсовата си работа. Предвиждайки какво би се случило, може да се подготви за предстоящото бъдеще, като работи последователно по курсовата си работа, за да постигне дългосрочната си цел. Бъркли обяснява какво обаче се случва, когато невербалната памет не работи добре:
Из “Taking Charge of Adult ADHD”:
„Без добра невербална работна памет, бъдещето пристига по-рано при теб, хващайки те неподготвен за него.
Без вербална работна памет не можеш да се убедиш, сам себе си, да работиш по курсовата си работа, така че да не се провалиш в бъдеще.
Работейки съвместно, невербалната и вербалната работна памет помагат на самомотивацията (според учените 6-тата формираща се изпълнителна функция, засегната от ADHD) да се включи в играта, помагайки на индивида да използва стратегии, които подбуждат емоции, с цел да се активизира определено действие. В конкретния случай – работа по курсовата задача.
Всички изпълнителни функции оперират заедно, за да се използва последната изпълнителна функция – Планиране и Решаване на проблеми. Планирайки, ние създаваме планове за бъдещето. Решаването на проблеми ни позволява да се справим с препятствията, които биха ни попречили да не работим по курсовата си работа.”
Моят личен опит
Ангелин: Една от най-големите ми болки е незавършеното висше образование. Така желано, но все така недостижимо.
Впоследствие осъзнах, че до голяма степен дефицитите, асоциирани с ADHD, като късно формиращo се и по-слабo самосъзнание, трудностите с потискането на импулсите, увредената невербална и най-вече при мен вербална работна памет, емоционална дисрегулация (емоционален самоконтрол), дефицит на самомотивация, и не на последно място – липсващите умения за планиране и решаване на проблеми, стоят в основата на моите академични провали.
Почти съм сигурен, че това изглежда като хленчене и оправдание в очите на хората, които не осъзнават как ADHD засяга образованието и функционирането на хората, диагностицирани с това разстройство.
Може би съм имал късмет или пробойните в българското средно образование са ми помогнали да премина между капките, незабелязано, въпреки очевидните ми трудности, притеснения и срам, още по-специално, всеки път, когато ставаше въпрос за учебни предмети като математика, химия, физика, които изглеждаха толкова абстрактно за мен. Не си мислете обаче, че съм нямал трудности и с останалите учебни дисциплини, като примерно български език и литература. Просто там проблемът идваше от факта, че не можех да седна да прочета зададените за четене през лятото книги и имах (все още имам) трудности с четенето с разбиране. Не, че не исках или нямах желание да чета. Просто физически не можех да седна, за да прочета докрай цяла книга… Също бе необходимо (в известна степен все още е) да препрочитам едно изречение няколко пъти, за да разбера смисъла му. Пишейки това, си представям, как хората биха оприличили невъзможността да се стои на едно място и да се чете като чист мързел, нежелание или опърничавост. Или биха казали “Всички деца са така през лятото”. Докато открия и осъзная какво се крие зад трудностите ми, и аз самият вярвах, че просто съм мързелив, неспособен, непостоянен или, както често чувах по мой адрес, ‘’не ставаш за нищо’’.
Само ако хората можеха да влязат в обувките на децата с ADHD, за които прочитането на цяла книга докрай е може би една от най-трудните за тях задачи, особено през лятото, когато разсейванията дебнат отвсякъде, импулсите още по-трудно се контролират и мигновените удоволствия са още по-трудни за устояване.
Не случайно ADHD попада под шапката на невроразвитийните разстройства, каквито са дислексия, дискалкулия, аутизъм и др.
По време на детството ни ниe ставаме все по-осъзнати и насочени към бъдещи събития. Може да очаквате типично развиващите се 14-годишни да мислят за, и да планират деня си най-много 1-2 дни напред. Децата с ADHD имат две до три години забавяне в своите умения, свързани с изпълнителните функции, което означава, че 7-годишно дете има изпълнителните функции на 4 или 5-годишно. Знаейки тези факти, е трудно да се очаква от дете със забавено развитие на изпълнителните функции, което е сляпо за бъдещето, да може да погледне напред в него, отвъд лятото, до момента, когато през предстоящата учебна година прочитането на зададените за лятото книги биха се оказали важни за него и неговото развитие. Нека към всичко това добавим и непреодолимите и объркващи чувства, които детето изпитва, когато му стоварят огромния списък с книги, които трябва да прочете за едно лято.
Според мен това е твърде съкрушително дори за типично развиващите се деца, какво остава за децата с невроразвитийните разстройства. За да успяват децата да прочетат книгите, които са им зададени, е необходимо да бъдат държани отговорни за прочитането на всяка една глава от всяка една книга. Децата с ADHD е необходимо да бъдат още по-отговорни към някого за тези задачи. Необходимо е задачите да бъдат разбити на малки цели за чиито изпълнение те ще бъдат отговорни и ще получават малки награди, които да действат като стимул за осъществяването на всяка една малка цел. За да се случва всичко това за типичните деца, и още повече за децата с ADHD, те се нуждаят от подкрепа, много подкрепа, която изморените, разкъсващи се на няколко места родители много трудно могат да осигурят.
Още като ученик развих сериозна тревожност, свързана с училище. Със сигурност тя не се отнасяше само за учебния материал, а беше дълбоко преплетена със страховете – в колко часа ще се подготвя за лягане, как ще заспя през нощта, как след това ще успея да се събудя, да се оправя и да тръгна към училище.
Как ще ме погледнат учителите и останалите ученици, когато за пореден път закъснея?
Когато отново съм си забравил учебник, тетрадка, домашното или просто не съм го направил.
Как за пореден път ще попитам за химикал и лист?
На кой урок сме, коя страница, може ли да повторите, защото не разбрах за пореден път или просто не схващам веднага…
След този повтарящ се цикъл, накрая се отказвах да питам, да записвам, да се интересувам, защото вече знаех, че просто не разбирам, не чувам, не виждам.
Повярвайте, многократно като дете и впоследствие като възрастен зрението и слухът ми са били тествани, за да ми кажат “Нищо ти няма, всичко е наред. Стегни се”.
Накрая се отказваш, защото вече изпитваш непреодолимо смущение и огромно притеснение от безкрайното задаване на въпроси. Започваш да изпитваш отвращаващ срам от себе си.
Из “Taking Charge of Adult ADHD”:
Седемте изпълнителни функции, които насърчават самоконтрола и са засегнати от ADHD:
1.Огледалото на ума (самосъзнание)
2.Спирачките на ума (инхибиране)
3.Окото на ума (невербална работна памет)
4.Гласът на ума (вербална работна памет)
5.Сърцето на ума (емоционален самоконтрол)
6.Резервоарът за гориво на ума (самомотивация)
7.Игралната площадка на ума (планиране и решаване на проблеми)
- Самосъзнание (себеусещане)
Възрастните с ADHD изпитват забавено развитие на всяка от седемте изпълнителни функции – самосъзнание/себеусещане, инхибиция, невербална и вербална работна памет, емоционален самоконтрол, самомотивация, планиране и решаване на проблеми (7-мата изпълнителна функция). Това забавяне ги прави по-малко ефективни от другите възрастни и може да накара връстниците им да се отнасят с тях като с деца.”
Ангелин: Дори като възрастен, през по-голямата част от живота си съм се възприемал като едно непораснало или голямо дете. Чувствал съм се неадекватен и неспособен да функционирам в света на възрастните, нищо, че по лична карта съм се водил един от тях. За съжаление, това при мен (предполагам и при много други хора с ADHD) доведе до много критика и етикети от сорта на мързелив, непостоянен и неадекватен.
“Въпреки, че инхибицията е толкова важна за самоконтрола, тя всъщност не е първата изпълнителна функция, която се развива у детето. Самосъзнанието е първата изпълнителна функция, която се появява в детството. Тя върви ръка за ръка с инхибицията, защото и двете зависят една от друга, което означава, че вероятно се развиват заедно или поне много близо във времето. Останалите пет изпълнителни функции не биха били полезни без първите две – самосъзнание и инхибиция.
Ако не сте наясно как се държите и защо, как бихте могли да спрете поведението си, да спрете да се държите по начина, по който го правите? Ако не наблюдавате поведението си, и съответно не го променяте, ако и когато е необходимо, няма вероятност да прекарвате време в мислене за миналото и бъдещето си, и как те могат да информират решенията ви занапред, както и какви цели искате да постигнете.
Когато разстройство като ADHD подкопава основната изпълнителна функция – самосъзнанието или себеусещането, то може да подкопае цялата система за саморегулиране и нейната цел. Дефицитът в тази изпълнителна функция означава, че хората с ADHD имат по-малко осъзнаване за това как действат, как тяхното поведение се възприема от другите около тях, и какви биха били предвидимите последствия за действията им. Имат повече трудности да насочват вниманието си към себе си, в сравнение с другите.
Както възрастните, така и децата с ADHD често са по-малко наясно от другите колко високо говорят, колко говорят, какво се опитват да кажат, колко много се движат, докато говорят, защо изобщо започват да говорят (говорят несвързано и забравят целта на разговора), и най-важното – как другите реагират на това, което казват.
За съжаление, тези, с които общуват, не знаят непременно, че те страдат от ADHD или не разбират ролята му в тяхното поведение. Може да ги сметнат за незрели, егоцентрични или егоистични. Те не разбират, че не могат да спрат себе си и да контролират поведението си, ако не могат да наблюдават какво правят, и как то се отразява на другите.
Поради изоставането в развитието на самосъзнанието, което ADHD причинява, можете да продължавате да се проваляте, без да осъзнавате точните причини за това. Развитието ви може евентуално да навакса типичното развитие за възрастен, но това е възможно евентуално около 30-тата ви годишнина, или много след това, ако въобще е възможно.“
Ангелин: Доста често преди тази възраст, когато имате ADHD, не разполагате с нужното самосъзнание, което да ви помогне да правите точни самооценки. Когато завършвах училище, имах съвсем бегла представа какво обичам да правя, в какво съм добър, кои са силните и слабите ми страни, и съответно, кое кариерно развитие би било подходящо за мен.
Дефицитното самосъзнание ме караше да гравитирам между “Наистина не ставам за нищо” и “Всички други са виновни, но не и аз”. Създаваше адски много трудности за мен, като забави драстично разпознаването и признанието пред самият себе си, че имам сериозен проблем, който е нужно да се адресира.
Крехкото самосъзнание, в комбинация с дефицитната работна памет, възпрепятстваха сериозно идеите за бъдещето ми и генерално самото порастване. Самосъзнанието е от решаващо значение за човешкото оцеляване и успех. Без самосъзнание, както разбрахме, не можеш да разбереш, кога е необходимо да инхибираш определено поведение в настоящия момент, което да спомогне за дългосрочните ти цели.
Картинки: Canva
Снимка: Личен архив