Продължете към съдържанието

Огледалният свят на невроразнообразието

„Ако преподаваме в клас така, както трябва да преподаваме на деца със СДВХ, вероятно ще имаме много по-силна образователна система.“ – Robert Reid

     Представете си, че в света 95% от хората са устроени така, че при тях възприемането, обработката и запаметяването на информация, с други думи – ученето, е процес, благоприятстван в най-голяма степен от движението, динамиката, повишената визуална стимулация и честата смяна на темите. Респективно, образователната система е организирана около особеностите на психо-емоционалното развитие и физиологични дадености на преобладаващата маса от хора, определяни като „невротипични“ поради една-единствена причина – болшинството си. Часовете са кратки, тематично сменящи се и до голяма степен организирани около визуализация на учебния материал, а движението, подскачането, щракането с химикалката и дори заставането на челна стойка се насърчават и поощряват.

     Сега си представете, че Вашето дете, да го наречем Гошко, е малко по-различен. Не много, просто на него му е невъзможно да учи така. Той има нужда от тишина, съсредоточаване, по-дълги часове и повече писане, за да усвои учебния материал. Целият този шум и движение в класната стая, твърде многото визуални стимули са прекалено натоварващи за Гошко и той не само, че не успява да учи, но и емоционалното му пренасищане води до импулсивни, непремерени и неприемливи реакции. Освен това Гошко усеща, че е различен, а другите деца не пропускат да му го покажат, което допълнително го напряга и го прави избухлив.

     Недоволството срещу Гошко се трупа – не стига, че рискува да развали успеха на класа и бави темпото на преподаване, ами и разваля атмосферата в класа, държи се неприемливо и като цяло – няма място при другите деца, защото ПРЕЧИ! Родителите на Гошко обясняват, че Гошко е добро и умно дете, просто мозъкът му работи по друг начин и има нужда от индивидуален подход, но получават отговор, че не може заради едно дете да страдат останалите. 

     Разбира се, на Гошко нищо му няма, но само той и още едно момиченце в класа не могат да се впишат в тази учебна обстановка, защото те са невронетипични. И това е единствената им вина. С грижа, разбиране и индивидуален подход Гошко ще израсне като всяко друго дете и ще се превърне в пълноценен, успешен и полезен член на обществото, но за унифициращата и типизирана образователна система е по-лесно Гошко да бъде обявен за непригоден и изхвърлен. 

    Тази история пресъздава един огледален свят, в който единствената разлика е в процента на хората със СДВХ и хората, които в действителността наричаме „невротипични“, просто защото преобладават. И в двата свята има много Гошковци, които са виновни, само защото са в по-малкия процент и учат различно от повечето деца. 

     В един съвсем неотдавнашен свят бяха виновни Гошковците, които пишеха с лявата ръка. До съвсем скоро пък Гошковците, за които днес знаем, че имат дислексия, дисграфия или дискалкулия, бяха обявявани за глупави или бавноразвиващи се.

     Преди да посочите с пръст и да осъдите, спомнете си, че всички сме участници в генетичната лотария. Днес чуждото дете може да се нуждае от вашето разбиране, подкрепа или просто толерантност, утре може да е вашето дете, внуче или племенник. А може и самите вие да се нуждаете от порасналия Гошко със СДВХ, който е станал блестящ хирург, благодарение на хиперфокуса си, типичен за това състояние. Или пък вече сте го срещнали? 

     Силата на всяка обществена група е в разнообразието и затова всяко напреднало общество се стреми към подкрепа и развиване на потенциала на всеки негов член. Системите, основани на унифициране в мисленето, обезличаване на масата и отхвърляне на различните, се провалиха и останаха в миналото. Нека встъпим в бъдещето с повишено разбиране за ценността на невроразнообразието и за необходимостта да превърнем приобщаващото образование от второстепенен елемент в същностна дефиниция на образованието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *