Продължете към съдържанието

Приобщаването започва от разбирането: родителски размисли след трудна среща в детската градина

Приобщаващото образование в България, макар и нормативно установено, среща множество практически предизвикателства. Тези трудности изпъкват особено ясно в ежедневната работа в детски градини и училища с деца със специални образователни потребности (СОП). 

Скорошен разговор с директора и екипа на детската градина по повод проблемно поведение на дете със СОП, и по-специално хиперактивност с дефицит на вниманието, подчертава някои от основните пропуски в системата, които водят до недостиг на адекватна подкрепа както за децата, така и за педагозите.

Проблеми в разбирането и прилагането на подходите за приобщаване

В конкретния случай детето със СОП има добър напредък в градината, справя се с поставените цели от ресурсния екип и в някои ситуации има адекватно и приемливо поведение. В други моменти обаче държанието му е като на дете на по-ниска хронологична възраст – не преценява ситуации правилно, “лигави се”, закача и пречи на останалите деца, не е внимателен с имуществото на детската градина. Родителите на детето със СОП от своя страна са се погрижили то да посещава допълнително психолог и специален педагог извън детската градина и твърдят, че вкъщи държат на дисциплината.

Притесненията на персонала относно поведението на детето и оплакванията от родители естествено няма как да бъдат подминати, но те отразяват и по-дълбок проблем в системата – липсата на познания за спецификите на състоянието на детето и първопричините за проблемното поведение. 

Колкото и да звучи странно, дори “непослушните” деца предпочитат да се държат добре, стига да могат. Всяко дете би искало да бъде забелязвано и хвалено от възрастните. Но също така, детето се справя с дадената ситуация и изискванията към него доколкото позволява развитието му. При деца със СДВХ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) или деца, които са със СОП поради състояния, които пораждат емоционално-поведенчески затруднения, умения като контрол на импулсите, на емоциите или когнитивното развитие често се развиват с по-бавен темп от този на връстниците. Когато това не се взима предвид от персонала, очакванията към детето не се приспособяват към състоянието му. Изисква се то да реагира като децата в норма и когато това не се случи, детето е набеждавано за непослушно, диво, некооперативно, а за основа на проблема се сочи това, че родителите не налагат дисциплина вкъщи. И това се случва при деца с поставена официална диагноза и изяснена причинно-следствена връзка, а какво остава за деца, които поради една или друга причина (неопитност на родителите, липса на информация или невъзможност за диагностика поради ранната възраст) нямат официална диагноза.

Липса на специализирана подкрепа когато е необходима

В детската градина детето получава специализирана подкрепа по време на часовете с психолог, логопед и ресурсен учител. Но когато възникне проблемна ситуация извън тези часове, проблемът сякаш се свежда до записване на проблемното поведение и съобщаване на провиненията на родителя. Счита се, че за тези провинения детето може бъде възпитавано единствено вкъщи, но не може да му се повлияе в детската градина, където прекарва по 8 часа на ден и където се случва проблемната ситуация. Препоръчва се родителите да бъдат строги вкъщи, да “вземат страха” на детето, за да може в градината заплахата “ще кажем на майка ти/баща ти” да бъде достатъчна, за да спре проблемното поведение – неефективен метод за деца със СОП, които често имат затруднения с разбирането на абстрактни концепции като „авторитет“.

Отново, липсва анализ на ситуацията и причините за поведението, не се обсъжда стратегия за действие в самата градина.

Недостатъци в обучението на персонала

Макар че директорът твърди, че персоналът преминава обучения, не са представени конкретни информации за съдържанието на тези обучения и има ли такива специално във връзка с хиперактивни деца или деца със СОП. Не са споменати конкретни стратегии, инструменти и техники, които да се прилагат. Обучението сякаш остава теоретично и неефективно в ежедневната работа, що се отнася до деца със СОП. За съжаление, с родителите се комуникира единствено какви са последствията от поведението на детето, но не и причините за него. Не се търсят стратегии, които биха проработили при детето конкретно, а продължават да се прилагат похвати, които видимо нямат успех. 

От родителите се очаква решението на проблема да се осъществи вкъщи чрез дисциплиниране, а специалните образователни потребности на детето не се взимат предвид в разговора, защото според екипа “това не може да е извинение” на поведението. За съжаление по този начин специалните нужди на детето остават описани само на хартия и не се използват за изясняване на причините на поведението или като отправна точка за откриване на решение на проблемите.

В същото време, родителите все още се смятат за недостатъчно квалифицирани по отношение на състоянието и нуждите на собствените си деца. Изискванията им към организацията или обучителния процес в заведението се възприемат като не на място и обидни за персонала.

Какво липсва?

За да се подобри приобщаващото образование в България, е необходимо да се предприемат няколко важни стъпки:

1. По-добра подготовка на персонала: Персоналът трябва да получава по-задълбочени и практически насочени обучения, които да включват специфични техники и стратегии за работа с деца със СОП. Тези обучения трябва да бъдат редовни и да включват актуални методики, които да подпомагат ежедневната работа на учителите.

2. Адаптиране на подходите: Важно е да се прилагат индивидуализирани подходи към всяко дете, като се взимат предвид неговите специфични нужди и способности. Очакванията към децата трябва да бъдат реалистични и съобразени с техните възможности, за да се избегне ненужният натиск и обвинения.

3. Подкрепа и разбиране: Родителите и педагогическият персонал трябва да работят съвместно за разбирането и подкрепата на детето. Това включва обмен на информация за поведението и напредъка на детето, както и обсъждане на най-добрите стратегии за справяне с проблемното поведение. Родителите имат важна роля в прилагането на тези стратегии у дома, което допълнително подпомага процеса на приобщаване.

4. Повече ресурси и персонал: Назначаването на допълнителен специализиран персонал, като помощник-учители, може да осигури по-адекватна подкрепа в реално време и да помогне за управлението на проблемни ситуации. Това ще намали натоварването на учителите и ще осигури по-добро наблюдение и интервенция при нужда. В този случай и вредното и непродуктивно противопоставяне на нуждите на “проблемното” дете на нуждите на другите деца с крилатата фраза “не може другите деца да страдат заради едно”, ще отпадне като аргумент.

5. Информираност и комуникация: Редовни срещи и дискусии между персонала и родителите могат да помогнат за по-доброто разбиране на нуждите на детето и за намирането на ефективни решения. Прозрачната и открита комуникация е ключова за изграждането на доверие и сътрудничество между всички участници в процеса. Същевременно, нарочването на детето и насъскването на останалите родители срещу него трябва да бъде ясно и категорично отречено като практика.

Балансиран подход

Важно е да се подчертае, че успешното приобщаващо образование изисква усилия и ангажираност от всички страни – учители, родители и специалисти. Само чрез съвместна работа и взаимно разбиране можем да осигурим на децата със СОП най-добрата възможна подкрепа и развитие. Родителите трябва да участват активно в процеса, да споделят информация и да прилагат препоръчаните стратегии у дома. В същото време, учителите трябва да бъдат гъвкави и готови да адаптират своите методи, за да отговорят на индивидуалните нужди на всяко дете.

Картинка: openart.ai

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *