Като продължение на предишната ни статия за срещата с директора и ресурсния екип в една детска градина, публикуваме отговорите, които получихме на запитванията си до МОН и РЦПППО-София.
Становища на МОН и РЦПППО-София
1. Попитахме, дали съществуват конкретни процедури, наръчници или упътвания за детски градини и училища за работа с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ/ХАДВ), създадени от МОН, и ако да, какви са конкретните заглавия и къде могат да бъдат намерени?
В отговорите са посочени 1). методически ръководства за адаптиране на учебното съдържание в различните етапи на обучението,
2). ръководства за обучение на деца със СОП в Центрове за специална образователна подкрепа (това са специални центрове за деца с множество увреждания),
както и 3). материали под формата на игри и занимания на страницата podkrepime.mon.bg.
Според МОН това са продукти, които спомагат за работата на педагогическите специалисти с децата и учениците с различни потребности, помагат при прилагане на различни методи и подходи, насочени към формиране на умения в децата и учениците за самостоятелно справяне, развитие на комуникацията, социалните им умения, изискват непрекъсната подготовка и повишаване на квалификацията на учителите.
Ключовите проблеми, които идентифицирахме в предоставените материали, са следните:
а. Липса на ръководства за СДВХ: Част от ръководствата съдържат информация за адаптиране на учебното съдържание за ученици със специални образователни потребности (СОП), като зрителни затруднения, аутизъм и умствена изостаналост. Но отделно ръководство, специално създадено за деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), които са значително повече (5-10%) като брой от децата с аутизъм (1-2%), когнитивни дефицити (1-3%) или зрителни затруднения (2-3%), не съществува.
Ръководството, което наред с друга информация съдържа най-много по темата за СДВХ е “Ръководство за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците” на Ваня Матанова и Екатерина Тодорова. Там, 9 от 200-те страници са посветени на историята, епидемиологията, симптоматиката и кратки указания за терапия. За съжаление ръководството е качено като rar, а не като pdf файл като останалите, което (заедно с излишно дългите и сложни наименования на документите) може да затрудни някои потребители и да намали достигането до широката публика.От заглавието на самото ръководство човек няма как да разбере, че вътре ще намери информация за СДВХ, дори да положи усилия да потърси такава измежду всички налични ръководства, помагала, указания и инструменти:
б. Недостатъчно практически материали за масови училища: Въпреки, че има ръководства за работа с деца с тежки множествени увреждания и поведенчески разстройства (включително за деца настанени във възпитателни училища-интернати или социално-педагогически интернати), прави впечатление липсата на достатъчно практически насочени материали за масовите училища. Основните проблеми на деца със СДВХ, като загуба на концентрация и внимание, ставане, разхождане и закачане с другите деца, не са достатъчно разгледани в наличните ръководства. В същото време указания като чести (двигателни) почивки са трудно осъществими при нормални условия без наличие на допълнителен ресурс – примерно помощник на учителя.
в. Неподходящи методи за справяне с поведението: Описаните съвети не насърчават изясняване на причините за дадено поведение и работа по изграждането на умения за справяне. Има някои общи подходи, споменати в документите, които биха могли да бъдат по-малко ефективни или дори проблематични, ако се прилагат без адаптация към специфичните нужди на деца с хиперактивност:
1. В документ за поведенческите разстройства се споменават наказания и санкции като методи за справяне с проблемно поведение. При децата с хиперактивност, прекомерното използване на наказания може да бъде контрапродуктивно и да влоши поведението им.
2. Методът на „игнориране“ на определено поведение, споменат в същия документ, може да не е ефективен при деца с хиперактивност, тъй като те често се нуждаят от повече внимание и насоки.
3. Продължителни периоди на седене и концентрация, каквито се предполага да има в някои от описаните образователни дейности, могат да бъдат особено предизвикателни за деца с хиперактивност.
Важно е да се отбележи, че тези стратегии не са изрично препоръчани за деца с хиперактивност в документите. При работа с деца с хиперактивност е важно да се използват специфични подходи, адаптирани към техните нужди, които обикновено включват по-кратки периоди на концентрация, повече физическа активност и позитивно подкрепление.
(от съдържанието на ръководството “Ръководство за начинаещи учители и терапевти: Обучение на деца с тежки поведенчески разстройства”)
г. Остарели и неактуални дефиниции: Някои от ръководствата разглеждат СДВХ като патологично състояние или нарушение на поведението; а проявата на хиперактивност само като маркер за идентифициране на деца и ученици в риск, а не като самостоятелно състояние.
—
(от съдържанието на ръководството “Ръководство за начинаещи учители и терапевти: Обучение на деца с тежки поведенчески разстройства”)
(от “Инструмент за идентифициране на маркери на риск при деца и ученици и определяне на възможности за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца и ученици в риск и насоки за прилагането на инструмента”)
В едно от видеата в последния източник podkrepime.mon.bg със заглавие “Емоционални и поведенчески разстройства” (429 гледания) открихме описание на ХАДВ, като тук се описват само негативните характеристики, но не и силните страни на децата с това състояние, и не се предлагат методи за подпомагане на детето в клас.
д. Неяснота относно използването на ресурсите: На podkrepime.mon.bg има и няколко отделни ресурса за работа с емоции и планиране, които са често срещани проблеми при деца със СДВХ, но те са насочени към много малки деца. Тук както и при другите материали няма яснота колко пъти тези ресурси са били сваляни и използвани от учителите в практиката.
2. Какво включват обученията за персонала на детските градини и училища относно
работа с деца със СОП и по-специално СДВХ/ХАДВ? Какъв е механизмът за разрешаване на проблемни ситуации, например – детето е шумно и невъздържано и пречи на децата в групата/класа. Прави ли се анализ на ситуацията, изясняват ли се вътрешните и външните причините довели до поведението? Създава ли се стратегия за действие за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще на място в самото заведение (а не само вкъщи чрез уведомяване на родителя за поведението)? – Моля за списък на конкретните документи или параграфи по темата.
3. Колко често се провеждат такива обучения? Могат ли родителите да искат информация за съдържанието и честотата на тези обучения?
Посочени са няколко програми – Програма Стъпки заедно, Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж, Училище без агресия за сигурна училищна среда, в рамките на които са обучени педагогически специалисти, създадени са психологически карти за минимизиране на последиците от проблемно поведение или за преодоляване на проблемно поведение. Споменати са повече от 400 педагогически специалисти като взели участие в тези програми на МОН, както и финансиране на свързани с програмите проекти на 32 училища през тази учебна година.
Посочени са също обучения, които постоянно се провеждат в рамките на процеса за квалификация на образователните институции и РЦПППО. От РЦПППО-София посочиха 558 специалисти, участвали в обучения за 2023/2024 година при тях.
Тези инициативи са похвални, но тук искаме да припомним, че броя на всички преподаватели в България е 55.000, което означава, че под 2% от тях са взели участие.
Прави впечатление, че програмите са предимно за предотвратяване на агресия в училище, което е последният индикатор за съществуването на проблем. Не се обръща внимание на изграждане на социални и междуличностни умения за комуникация, което са едни от основните и най-бързо и лесно забележими липси при децата със СДВХ, върху които следва да се работи.
За конкретните механизми за разрешаване на проблемни ситуации в групата/класа, бяхме насочени към самите учебни заведения и техните Вътрешни правилници.
4. Кой взема решение за нуждата от назначаване на помощник на учителя и кой осигурява финансирането за такова назначение? Какви са задълженията на помощник на учителя, може ли да е назначен конкретно в помощ на едно дете.
Помощник на учителя е непедагогически персонал и се наема от директора на градината или училището (Чл 112, ал 4 от НПО). Задълженията на помощник на учителя сме обсъждали и в друг пост, но на кратко те включват и “съдейства организационно и технически на учителя при провеждането на учебния час или на педагогическата ситуация по преценка на учителите по отделните учебни предмети или на учителите в групата в детската градина; (…) подпомага изпълнението на дейности, определени в плановете за подкрепа на децата и учениците със специални образователни потребности; (…) подпомага работата на учителите за развитие на адаптивните способности на децата и учениците към образователната среда и за постигане на тяхната независимост; (…) подпомага осигуряването на безопасни условия за обучение на децата и учениците, като подкрепя учителя при осигуряването на реда в групата или в класната стая в случай на проблемно поведение на дете или ученик;”
Помощник се наема, ако това е определено в плана за подкрепа на детето, като това може да се случи И при по-малко от 3 деца със СОП в клас/група. Допълнително се отпускат средства по чл 52а от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование за работа с деца и ученици от уязвими групи, които могат да се използват и за наемане на помощник на учителя. Но все пак наемането се осъществява “съобразно с нуждите на институцията и възможностите на бюджета”, което в прав текст означава, че често бюджет за тази позиция липсва.
Помагало за помощник на учителя, можете да откриете тук
https://www.mon.bg/nfs/2019/10/pomoshtnikat_na_uchitelya.pdf
5. При отказ на директор да предприеме мерки за наемане на помощник на учителя въпреки видима нужда (оплаквания от родители и екипа на детската градина или училището от поведението на детето), какви мерки може да предприеме родител?
Според РЦПППО – родителят не може да направи нищо при такава ситуация,
което е в противоречие със становището на МОН.
МОН не отговаря директно на въпроса, а загатва, че родителят може да подаде сигнал до РУО съгласно чл 9 от Правилника за устройство и функциите на регионалните управления на образованието.
6. Може ли директор да премести или насочи дете към специална група за деца със СОП, ако смята, че то има нужда от по-индивидуална подкрепа? Кой прави оценка на ситуацията и кой взима окончателно решение?
Съгласно чл 194 от ЗПУО по изключение, когато целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин за подкрепа и обучение на децата, за които оценката на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със СОП е установила, че съобразно образователните им потребности може да се обучават в ЦСОП или специални групи след заявено желание на родителя и становище на РЦПППО, по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие в ДГ може да се организират специални групи.
7. По какъв начин следва директорът да адресира оплаквания от родители за поведение на дете със СОП? Каква информация може да сподели за детето със СОП и какви мерки може да вземе, за да предпази интересите и здравето на другите деца?
Заведението следва да създаде условия за сътрудничество и ефективна комуникация между всички участници в образователния процес – което, ако се съди по оплакванията на родители на деца със СДВХ в интернет пространството, много често не се случва. Родителите или са подлагани на обвинения, че не възпитават детето си достатъчно добре, или детайлите им се спестяват “защото се обиждат” (а детето бива търпяно, но не и интегрирано).
Според наредбите заведението също следва да оказва методическа помощ за превенция на тормоза и насилието и за преодоляване на проблемното поведение на децата и учениците. По наши наблюдения, особено в детска градина, не става дума за тормоз или насилие от страна на детето със СОП, а за неспособност да отговори на очакванията на възрастните, неспособност да се държи по начин, отговарящ на възрастта му в следствие на все още неразвити способности.
Извършването на групова работа с деца или ученици и/или кризисна интервенция, както е по наредба, често не се осъществява, тъй като както изяснихме по-рано персоналът не достига.
Заключение
След анализа на отговорите, получени от МОН и РЦПППО-София, става ясно, че въпреки наличието на някои ресурси и програми, все още съществуват значителни пропуски в подкрепата за децата със СДВХ в българската образователна система.
Ключовите проблеми, които идентифицирахме, включват:
1. Липса на специфични ръководства за работа с деца със СДВХ.
2. Недостатъчно практически материали за масовите училища.
3. Ограничен обхват на обученията за учители и персонал.
4. Неясни механизми за разрешаване на проблемни ситуации.
5. Липса на достатъчно финансиране за назначаване на помощник-учители.
Тези пропуски подчертават необходимостта от по-целенасочени усилия за подобряване на подкрепата за децата със СДВХ. Необходимо е разработването на специфични ръководства и материали, разширяване на обхвата на обученията за учители и създаване на ясни процедури за справяне с предизвикателствата в класната стая.
Важно е да се подчертае и да се подчертава и в разработваните ръководства и практически помагала, че успешното приобщаване на децата със СДВХ изисква не само административни мерки, но и промяна в нагласите и подхода към тези деца. Необходимо е да се напомня, че СДВХ не е просто „лошо поведение“, а състояние, което изисква специфична подкрепа и адаптации в образователната среда. Съответно, усилията за приобщаване ще бъдат възнаградени, когато се работи с детето и се вниква в неговата емоционалност и душевност, а не се адресира само неговото нежелателно симптоматично поведение.
Като общество, трябва да продължим да работим за създаването на по-приобщаваща образователна система, която отчита и отговаря на нуждите на всички деца, включително тези със СДВХ. Това изисква продължаващ диалог между родители, учители, образователни институции и политици, за да се намерят ефективни решения и да се гарантира, че всяко дете получава необходимата подкрепа за своето развитие и образование.
Картинка: openart.ai
Аз съм учител в ДГ, преди седмици положих държавен изпит по Специална педагогика.
В групата имам две деца със СОП, едното е с аутизъм, другото с интелектуална недостатъчност, наред с тях имам и две деца с маркери характерни за СДВХ. Направих открита практика пред родителите т.к. едното от децата системно скубеше типичните деца, някои от тях споделяха вкъщи, други родители аз самата информирах. В ПС акцента беше емоционалната интелигентност при децата и по- специално внимание обърнахме на емоцоята страх. Децата заедно с родителите се справиха страхотно, но в края пуснах презентация с моменти от живота в групата ни. На същото това дете, което много често ги ,,напада“ т.е търси внимание(тя все още не говори(5год.)), как играе с децата, колко те я прегръщат и търсят, колко много искат да и помагат, да са приятели и да я обичат….
Родителите видяха и чуха, разплакаха се и споделиха, че са щастливи за това, че има в групата ни такова дете, което учи децата на емпатия, толерантнпст, подкрепа и обич.
Дори да се случи неприятна ситуация, тя не е повод за неразбиране и лоши отношения между децата и родителите.
П.п
За всичко засегнато в материала имате право. Точно така е!
Слабо се прилага наредбата за ПО в институциите, липсват обучения за учители и помощник възпитатели, те не са наясно какви методи и подходи да прилагат.