Промени в закон, касаещ децата със СОП: добри намерения, лош резултат

В Народното събрание е внесен законопроект за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Сред промените има две, които пряко засягат децата със специални образователни потребности — и по-конкретно процедурата, по която се оценяват нуждите им и се определя каква подкрепа ще получат в училище.

Намерението вероятно е добро: по-комплексен поглед върху детето, повече институции ангажирани с неговото благосъстояние. На практика обаче промените ще направят тази процедура по-тежка, по-бавна и по-застрашена от грешна преценка.

Ако сте родител на дете с СДВХ, аутизъм, дислексия или друго състояние, резултиращо в специални образователни потребности — знаете как изглежда тази процедура в реалния живот. Знаете колко усилия струва само да се задейства. Знаете какво означава да си единственият нeпрофесионалист по образование в стаята, срещу маса от специалисти — и детето ви да е темата на разговора.

Предложените промени по закона не решава нито един от тези проблеми. Но добавя нови.

Изготвихме становище до Комисията по образование и наука към 52-то Народно събрание. В него излагаме конкретните проблеми и исканията ни. Можете да го прочетете по-долу.

Становищата на граждани и организации могат да се изпращат директно на Комисията по образование и наука към Народното събрание на . Прозорецът е сега — законопроектът е внесен преди три дни и предстои да бъде разпределен за разглеждане в комисията; именно на това заседание становищата реално се четат и могат да повлияят на текста, преди той да стигне до гласуване в зала. Ако сте родител на дете със СОП, учител, ресурсен учител или специалист, който познава тази процедура отвътре — вашият глас има тежест. Използвайте го.

Сдружение „Нетипичен ум – СДВХ“

ЕИК: 207368487   |     |   www.netipichen.org

ДО

КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

КЪМ 52-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (вх. № 52-654-01-65, внесен на 09.06.2026 г.) — в частта на § 7 и § 8 (чл. 188 и чл. 189 ЗПУО)

СТАНОВИЩЕ

на Сдружение „Нетипичен ум – СДВХ“

I. ПРЕДМЕТ НА СТАНОВИЩЕТО

Настоящото становище е изготвено от Сдружение „Нетипичен ум – СДВХ“ — организация на родители от цяла България, работеща в областта на приобщаващото образование, достъпа до диагностика и подкрепата за деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Становището се отнася до предложените изменения в чл. 188 и чл. 189 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), съдържащи се в § 7 и § 8 на законопроекта.

II. ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ: БЮРОКРАТИЧНО НАТОВАРВАНЕ БЕЗ ПОДОБРЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО

Процедурата по оценка на образователните потребности и изготвяне на план за подкрепа е законово регламентирана от 2016 г. Практиката обаче показва трайна и тревожна картина: процедурата се изпълнява с неохота, при краен формализъм, а в немалко случаи — въобще не се задейства, въпреки очевидно наличие на нужда. Родителите не само че не получават активно съдействие за насочването им към нея, но твърде често сами трябва да преодоляват институционална съпротива, за да я инициират.

На този фон предложените промени в чл. 188 и 189 не решават нито един от идентифицираните проблеми в прилагането на процедурата. Вместо това те добавят нови задължителни участници, чиято релевантна компетентност е под сериозен въпрос, и по този начин увеличават бюрократичната тежест на процедура, която и без това масово не се изпълнява на практика.

Резултатът рискува да бъде обратен на замисления: не по-добра и по-навременна подкрепа за детето, а по-трудна за изпълнение, по-бавна и по-застрашена от формален саботаж процедура.

III. КОНКРЕТНИ ПРОБЛЕМИ

3.1. Задължителното присъствие на социален работник от „Закрила на детето“ стигматизира семействата и изкривява оценката

Предложеният нов чл. 188, ал. 2 задължава в оценяващия екип да участва социален работник от отдел „Закрила на детето“ по настоящ адрес на детето. Мандатът на тези специалисти, уреден в Закона за закрила на детето, е насочен към идентификация на риск от насилие, занемаряване или неблагоприятна семейна среда — не към оценка на образователни потребности.

Сред децата, за чиито семейства тази промяна ще се окаже особено болезнена, са децата с невроразвитийни състояния: СДВХ, разстройства от аутистичния спектър, дислексия и свързани обучителни затруднения. Тези деца днес са сред най-многобройните носители на СОП в образователната система и сред онези, за които разликата между навременна подкрепа и липса на такава е най-дългосрочна и съдбоносна.

Включването на институция, чийто мандат е насочен към оценка на семейна среда и риск, в процедура по установяване на образователни потребности, произтичащи от неврологично или развитийно състояние, изпраща недвусмислен сигнал: семейството е под наблюдение. Независимо от намеренията на законодателя, за родителя на дете с СДВХ или аутизъм присъствието на социален работник от ЗД в стаята означава, че е приравнен към родител на дете в социален риск.

Практиката показва случаи, в които специалисти без специфична подготовка за невроразвитийни състояния объркват симптомите — импулсивност, трудност при следване на инструкции, емоционална дисрегулация — с „лошо възпитание“ или „неглижиращи родители“. Задължителното присъствие на такъв специалист в оценяващия екип не намалява, а увеличава риска от грешна преценка.

Едновременно с това родителят, дори добре информиран за нуждите на детето си, се оказва в ситуация на структурен дисбаланс: единственият непрофесионален участник в стаята, срещу множество представители на различни институции. Предложените текстове не предвиждат никакъв механизъм за изравняване на тази позиция — нито медиатор, нито право на независим застъпник, нито изрично изискване за информирано съгласие. Гласът на родителя, дори когато е най-информиран за детето, рискува да потъне.

3.2. Логопедът отпада от задължителните участници — без разумно обяснение

Предложеният текст не включва логопед в задължителния състав на екипа. Логопедът — специалист с пряка компетентност при езиково-говорни нарушения, дислексия, дисграфия и редица свързани затруднения — е сред специалистите с най-широко приложима компетентност по отношение на децата с обучителни затруднения.

Не е обяснено защо задължително присъствие е дадено на социален работник от ЗД — специалист без релевантна компетентност за оценка на образователни потребности — за сметка на логопеда, чието участие е сведено до опционалното „при необходимост“. Тази замяна е проблематична и изисква конкретна обосновка.

3.3. Задължителното физическо присъствие на личния лекар е практически неизпълнимо

Предложеният чл. 188, ал. 2 включва „личния лекар на детето“ като задължителен член на оценяващия екип. Системата на общопрактикуващите лекари в България е обременена с трайни структурни дефицити — недостиг на ОПЛ, особено извън големите градове, и изключително натоварени практики.

Очакването за физическо присъствие на ОПЛ на заседание в детска градина или училище е несъвместимо с реалностите на системата. Ако тази норма се прилага буквено, тя или ще блокира процедурата, или ще я превърне в поредния формален пропуск. Добавената стойност от физическото присъствие е ограничена: информацията, с която ОПЛ разполага, може да бъде предоставена под формата на писмено становище при поискване.

3.4. Реформата не адресира реалния проблем: несъответствие между препоръчана и реализирана подкрепа

Действащата нормативна рамка предвижда, че планът за подкрепа се изгражда въз основа на индивидуалната оценка на потребностите на детето. На практика екипът е поставен пред избор: да препоръча реално нужното на детето — помощник-учител, ерготерапевт, поведенчески специалист — и да постави директора пред невъзможна административна ситуация, или да ограничи препоръките до наличния ресурс.

Законопроектът не засяга нито финансирането на допълнителна подкрепа, нито нормативите за брой специалисти, нито механизмите за осигуряване на реална приобщаваща среда. Разширяването на задължителния екип при оценката без съответна реформа на ресурсното осигуряване рискува да произведе единствено по-сложна бюрокрация при идентичен практически резултат за детето.

3.5. Липса на доказателствена база

Мотивите към законопроекта обосновават промените в общи линии — „мултидисциплинарен подход“ и „комплексна оценка“ — без да разкриват конкретната доказателствена основа. Не е посочено кои изследвания, кои европейски практики или кои национални анализи стоят зад конкретните структурни избори в новия чл. 188.

За сравнение: успешните европейски модели за оценка на образователните потребности — британската EHCP система и финландският подход, класиран сред най-ефективните в Европа — поставят акцент върху специализирана педагогическа и психологическа компетентност в оценяващия екип, партньорство с родителите, право на независим застъпник и право на обжалване. Включването на органи на социалната закрила е обвързано с конкретни индикации за риск, не с наличието на диагноза. Нито един от тези принципи не е отразен в предложените текстове.

Отправяме искане вносителите да посочат конкретната доказателствена база, на която се основават.

IV. ПРИЗНАВАМЕ НАМЕРЕНИЕТО — НО ИЗПЪЛНЕНИЕТО Е ПРОБЛЕМАТИЧНО

Не оспорваме идеята, стояща зад промените: по-комплексен, интердисциплинарен подход, който ангажира здравеопазването и социалните служби наред с образователната система, е принципно правилна посока. Всяко дете е цялостна личност и неговите образователни нужди не могат да се разглеждат изолирано от здравния и социалния му контекст.

Проблемът е в конкретното изпълнение. Добавянето на нови задължителни участници без ясна специализирана компетентност по образователни потребности, без гаранции за баланс в процедурата и без ресурсно обезпечаване на реалната подкрепа, ще произведе ефект, обратен на желания.

Преди да се пристъпи към нови изменения, следва да се отговори на по-фундаментален въпрос: защо действащата процедура не работи в значителна част от случаите? Отговорът изисква анализ на причините — липса на обучение, липса на ресурс, институционална инертност — и адресиране на тези причини. Нови норми, наложени върху нефункционираща система, не я правят функционираща.

V. КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ

• 1. Задължителното участие на социален работник от „Закрила на детето“ да се замени с участие по искане на родителя или при конкретни, нормативно описани обстоятелства, несвързани с диагнозата.
• 2. Логопедът да бъде върнат в задължителния базов състав на оценяващия екип.
• 3. Задължението за физическо присъствие на ОПЛ да се замени с право на родителя да поиска писмено становище от ОПЛ, включено в оценката.
• 4. В процедурата да се предвиди право на родителя да бъде придружен от независим застъпник или медиатор по свой избор.
• 5. Вносителите да посочат конкретната доказателствена база — изследвания, сравнителен анализ или европейски практики — стояща зад предложените промени в чл. 188, ал. 2.
• 6. Преди гласуването на § 7 и § 8 да се проведе обществена консултация с представители на родителски организации, специалисти в областта на СОП и директори на образователни институции.

С уважение,

Марина Йорданова
Ася Стоянова

Сдружение „Нетипичен ум – СДВХ“
София 1000, П.К. 83
| www.netipichen.org

Юни 2026 г.

Приложение

Предложени промени в ЗПУО: