От началото на дейността ни преди 3 месеца, доброволците от сдружението ни “Нетипичен ум – СДВХ” изпратихме запитвания и проведохме самостоятелни проучвания и индивидуални разговори, целящи да установим какви трудности срещат семействата на деца със СДВХ и чувстват ли се те разбрани и подкрепени в детските градини, училища, болници, и други държавни институции, които им се налага да посещават. Установихме, че те често се сблъскват с проблеми, неразбиране, абсурдни извинения и дори неприязън във всекидневието си.
След като се убедихме, че макар шумни и набиващи се на очи, децата със СДВХ са невидими за държавната администрация и здравеопазването, като логична следваща стъпка решихме да се допитаме до учителите, които прекарват голяма част от ежедневието си в тяхната компания, за да установим от първа ръка как се приемат децата със СДВХ там.
Правим важното уточнение, че нямаме претенции нашата анкета да отразява с точност положението в образователната система, що се касае до СДВХ. Все пак тя е проведена само онлайн и е попълнена само от проявилите интерес. И все пак, можем да кажем, че тази извадка от членове на системата на училищното и предучилищното образование е показателна в разбивката на отговорите и маркира проблеми, които са добре познати на децата със СДВХ и техните родители.
Като отправна точка на статията ще започнем с този цитат от един от анкетираните, с идеята да проверим доколко хората в образователната система имат подобна или противоположна на тази нагласа:
Данни за анкетата
Анкетата, която организирахме, беше проведена от 13 юни до 4 юли 2023 чрез споделяне на въпросниците в няколко учителски групи и групи с учебна насоченост във Фейсбук. Анкетата е попълнена от 18 човека от училищната сфера и 25 от предучилищната сфера. Поради неголемия брой участници, използваме резултатите по-скоро за да очертаем тренда, видим в обществото, а изводите и заключенията ни са базирани на по-голямата картина, очертана както от тази, така и от другите ни анкети, допитванията до институциите и споделеното от родители на деца със СДВХ.
84% от анкетираните са учители, в това число начални и ресурсни, а останалите 16% включват 3ма психолога, 2ма логопеди, 1 педагогически съветник и 1 възпитател. Според работните места на попълнилите, има представители както от София и големи областни градове, така и от малки градове и села, като при училищата мнозинството от отговорилите са от София или областен град, а при детските градини малкият град, следван от областен град, са най-често посочвани.
Какво е СДВХ според анкетираните?
Един от най-важните въпроси, които ни интересуваше, беше, доколко анкетираните са запознати със СДВХ като неврологично състояние.
Въпреки че това състояние е известно и описано от повече от 100 години, и с всяка година броя на децата със СДВХ се увеличава, в нашите наблюдения ние бяхме изненадани, че в България все още много служители в училища не са запознати със спецификите му. Анкетата показва сходни на нашите наблюдения резултати:
Едва 38,9% от представителите на училищата отговарят утвърдително (с 4 или 5 по скалата от 1 до 5, където 1 = изобщо не съм запознат/а, 5 = напълно съм запознат/а ) за това доколко са запознати със СДВХ, докато 50% отговарят неутрално на този въпрос (с 3).
За наша изненада, при детските градини 56% са запознати със синдрома (с 4 или 5), т.е. повече от тези в училище, а отговарящите неутрално са 36% (с 3).
На въпроса “На какво се дължи СДВХ?”, даващ възможност за повече от един отговор, голям брой (24) посочват генетичен проблем като причина за състоянието, което действително е доказано като една възможна причина. Същевременно, изненадващо много анкетирани посочват възпитанието (23) и прекомерното гледане на телевизия (26) като причини – фактори, които според проучванията доказано могат да влошат симптомите, но не са първопричина на състоянието. Прави впечатление, че немалко анкетирани са посочили като причина за СДВХ едновременно генетичния фактор и проблем във възпитанието, които са взаимоизключващи се.
Друга реално доказана причина за СДВХ – проблемното раждане, е посочена само 8 пъти.
Липсата на яснота по такива основни въпроси в огромен брой от анкетираните потвърждава убедеността ни, че в България няма достатъчно информация и обучения сред служителите и персонала на училищата и детските градини по този въпрос.
В допълнение, от отговорите на анкетата ни разбираме, че 61.1% от представителите на училищата и 84% от детските градини също така не са участвали в обучение по темата. От тези, които все пак са посещавали обучения, 90% посочват че обученията са били полезни за тях.
88.9% от служителите в училище посочват, че биха посетили обучение, като се изтъква:
При детските градини 44% от отговорилите биха посетили обучение, като правят впечатление следните коментари:
Макар да не са наясно с причините за СДВХ и да липсват достатъчно обучения по темата, учителите са добре осведомени за проявите на състоянието. На въпроса какво знаят анкетираните за СДВХ отговорите от училищата и предучилищните организации са сходни. Като най-съществени са споменати проблема със задържане на вниманието и концентрацията, трудностите с дисциплината, и непрекъснатото движение на децата. При детските градини в топ 3 на най-съществените проблеми също се споменава и импулсивността на децата. Всички споменати прояви са показани на следната графика:
Децата със СДВХ
Със следващите въпроси целяхме да установим колко често анкетираните имат досег с деца със СДВХ. 37.5% от анкетираните твърдят, че в институциите им няма деца със СДВХ или 62.5% от анкетираните имат досег с деца с това състояние.
А когато питаме дали анкетираните подозират, че деца в заведението им има СДВХ, процентът на анкетиращи, смятащи че при тях няма деца със СДВХ, спада до 22%.
Причината в някои училища да няма деца със СДВХ може да е липсата на достатъчна информираност сред родителите и преподавателите и проблемното осигуряване на диагностика, но също така политиката на самите заведения да отказват прием на деца с тази диагноза, често по неофициален път, твърдейки че заведенията нямат необходимите знания и ресурси за целта.
Интересно е също, че един педагогически съветник в София посочва, че в неговото училище или училища има 34 деца със СДВХ, а той или тя подозира още 50 деца, или близо 60% скрит процент от недиагностицирани.
Решихме да попитаме дали анкетираните поемат инициативата да препоръчат обследване на децата за СДВХ – по-голямата част – 55-56% не са насочвали деца – може би това е свързано с факта, че не могат правилно да различат спецификите на СДВХ, то често се бърка с други състояния или с лошо възпитание, и предпочитат да не рискуват с грешна препоръка. Все пак, 44% са се чувствали достатъчно сигурни в преценката си и са предприели тази стъпка.
Прояви на СДВХ в училище или детската градина
Един от основните проблеми, които се свързват с децата със СДВХ е това, че пречат на образователния процес и на останалите деца.
В тази връзка, попитахме кои са основните признаци, на които анкетираните са станали лично свидетели, които се отразяват на учебния процес.
За училищата това са:
- Ниво на активност
(висока хипермоторна активност, постоянно в движение) - Интензивна вербална комуникация
(непрекъснато говорене) - Проблеми с вниманието и концентрацията
(лесно разсейване и опити за разсейване на останалите ученици) - Междуличностни отношения
(затруднения при установяване на приятелски връзки, липса на граници в общуването) - Социални и комуникативни ситуации
(затруднения при разбиране на нормите и правилата на поведение, проблеми с дисциплината, агресивно поведение) - Въображение
(измисляне на несъществуващи случки с децата) - Саморегулация
(импулсивност, прибързаност, липса на самоконтрол, смяна на настроения) - Организация и адаптивност
(затруднения при организация на задачи и дейности, трудности при адаптиране към нови ситуации и правила) - Учебни затруднения
(несправяне с усвояването на учебния материал)
В детските градини се посочват:
- Ниво на активност
(нужда от непрекъснато движение) - Липса на свързана реч
(някои са още невербални, въпреки че може да имат много добре развит интелект) - Проблем с вниманието и концентрацията
(прекъсване на учебния процес, недовършване на задачи, непохватни) - Междуличностни отношения
(трудности в комуникацията с другите деца, желание да бъдат център на внимание) - Социални и комуникативни ситуации
(нежелание да се ангажира с учебни задачи, агресивно поведение, опозиционно поведение, незачитане на авторитети, липсва на дисциплина) - Саморегулация
(прекалената импулсивност, трудна регулация на негативни емоции)
Как училището подпомага децата със СДВХ?
Логично е да се запитаме при толкова много трудности, пред които са изправени както децата, така и предподавателите, предлага ли се подкрепа за успешно разрешаване на проблемите.
За да разберем как българското училище и детска градина помагат на тези деца, се допитахме за това какви методи използват анкетираните лично в работата си.
Мнозинството от 78% от училищата отговарят че използват “специален подход” и споменават:
За съжаление присъстват и изказвания без конструктивна стойност:
За детските градини с “не” за индивидуален подход отговарят 36% от анкетираните, най-вече поради липса на информация за такива мерки, липса на убеденост, че на тези деца нещо би могло да помогне, или поради присъствието на прекалено много деца в една група и липса на индивидуално време.
От останалите 64% като използвани подходи са споменати:
- Обявявам го за свой помощник. За водач, капитан в игрите.
- Индивидуален подход спрямо интересите на детето.
- По усет, методика никаква от никого
- Успокояваща музика
- Тес практик, творчество, игра в пясъка
- Тишина
- Физическа близост
- Ролеви игри
- Визуални стимулиращи материали в групата – табло за поредността от дейности, табло за calm down choices, възможност за осигуряване на тихо и усамотено място в групата, поощряване при положително поведение в трудните моменти, SEL (social emotional learning) техники
В училищата 68.7% от отговорилите посочват, че на децата помагат допълнително ресурсен учител, психолог, логопед, поведенчески анализатор или арттерапевт, а според останалите 31.3% – децата не получават никаква помощ.
Някои от дадените по-горе отговори за използваните подходи при работа с деца със СДВХ ясно разкриват вложени усилия да се опознае и разбере това състояние – споделяните практики съответстват на препоръчваните такива в обучителните семинари и специализираната литература.
За съжаление, не може да не отбележим и някои коментари, оставени от анкетираните по повод помощта за деца със СДВХ, които изпъкват сред останалите:
В детските градини според 48% от анкетираните децата не получават помощ. А според останалите 52% помощта идва под формата на:
- Ресурсно подпомагане
- Психологическа подкрепа
- Посещение при логопед
Тук е важно да отбележим, че някои анкетирани посочват, че специалистите не са достатъчно квалифицирани, или родители са отказали да приемат помощ за детето си.
Българската образователна система позволява преминаването на децата в индивидуална форма на обучение при наличие на специални образователни потребности. Според нашите анкетирани 27.8% от тях са били свидетел на преминаване на дадено дете в самостоятелна форма на обучение, с цел решаване на възникнали проблеми и трудности. За съжаление, не разполагаме с информация доколко тази мярка е успешна и в полза на детето.
Не на последно място, има случаи, които завършват с местене на детето в друг клас или учебно заведение. Така, при 17.6% в училище е посочено, че е предприета такава крайна мярка, както и при 12% в градините.
Заключителни думи от анкетираните
Преди да приключим статията, ще цитираме няколко от по-запомнящите се думи на анкетираните. Сред тях има както обезсърчаващи твърдения и разсъждения, така и някои, вдъхновяващи и мотивиращи, символизиращи заедно двете страни на един проблем.
Нашият апел
В заключение, можем да кажем, че образователната система не е подготвена за децата със СДВХ – липсва информация за състоянието, липсват ресурси за осъществяване и улесняване на учебния процес с такива деца. В резултат на това, учителите или действат по усет или отказват да се занимават с тях, защото нямат необходимите инструменти и най-важното – нямат мотивация.
С оглед на това, искаме да отправим апел към Министерството на образованието и науката, да назначи комисия, която да проучи и изготви по-обширна образователна кампания по темата, да осигури необходимите специалисти, помощен персонал, допълнително пространство, инструментариум и ресурси за поемането на тези 5 до 10% деца със СДВХ (или предполагаемо 50.000 в България) с описаните по-горе трудности и без изгледи за успех в настоящата система.
Снимка: Arthur Krijgsman