Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ или ХАДВ, ADHD на английски) е неврологично състояние, което се характеризира с невнимание, импулсивност и хиперактивност, които могат значително да повлияят на ежедневното функциониране и качеството на живот. То засяга както деца, така и възрастни по целия свят. „Нетипичен ум – СДВХ“ отправи запитвания до българските институции (МОН, МЗ, НЗОК, Александровска болница), от които стана ясно, че в България не се събира, обработва и систематизира информация за децата, диагностицирани със СДВХ. Няма клинична пътека за проследяване и терапевтиране на състоянието, и няма държавна политика за подкрепа на децата със СДВХ в образователната система.

Разбира се, липсата на статистика не означава, че в България СДВХ няма или се среща по-рядко, в сравнение с други държави. В тази статия сме събрали данни от различни източници за разпространението на СДВХ по света, диагностицирането и тепарията му, както и предизвикателствата, пред които са изправени хората със СДВХ.

Разпространение на СДВХ по света

СДВХ е състояние, засягащо хора по целия свят. Данните в различните страни варират поради разлики в диагностичните критерии и методите за оценка. Често използвани диагностични критерии са DSM-IV, DSM-V и ICD-10.

Проучвания показват, че честотата на СДВХ е 7,6% при деца на възраст от 3 до 12 години и 5,6% при тийнейджъри на възраст от 12 до 18 години.

Световното разпространение при възрастни на СДВХ, продължило още от детска възрасти, се оценява на 2,58%, а възрастните със симптоми на СДВХ, без да са имали такива като деца, са 6,76%.¹

Към тези числа трябва да се подхожда с предпазливост, тъй като според учените има „над 80% недиагностицирани“ лица със СДВХ.²

Често възрастните не са диагностицирани правилно (СДВХ се бърка с други състояния с подобни симптоми), защото широко използваните критерии са създадени за диагностика на деца, и в същото време възрастните се научават да маскират много от симптомите си.³

В Северна Америка изследванията показват, че разпространението на СДВХ е общо 9,8% при 3 до 17 годишните или по групи:⁴

При 3–5 годишни: 265.000 (2%)
При 6–11 годишни: 2,4 милиона (10%)
При 12–17 годишни: 3,3 милиона (13%)

При възрастните 4,4% имат СДВХ (5,4% от мъжете и 3,2% от жените).

В Европа броят диагностицирани деца е 4,6 %. При 58% от децата първото забелязване на проблемите със СДВХ е настъпило преди навършване на шест години със средна възраст от 5,3 години. Терапия е потърсена за първи път при мнозинството (64 %) на възраст 6–10 години, при 21 % на възраст 0–5 години и при по-малко от 16 % след навършване на 10 години.⁵

Смята се, че най-добрите данни за Обединеното кралство са от Lancet и NICE, даващи процент на диагностицирани в детска възраст от 5% и процент на диагностициране при възрастните от 3-4%. Това прави общо 2,6 милиона души в Обединеното кралство, които имат ADHD (708 000 деца, 1,9 милиона възрастни). По-голямата част, около 65%, продължават да изпитват трудности и като възрастни.⁶

Различия между половете

Известно е, че СДВХ засяга както мъжете, така и жените, но проучванията постоянно показват по-високо разпространение сред мъжете. Изчислено е, че момчетата са диагностицирани със СДВХ два до три пъти по-често от момичетата. Въпреки това, последните изследвания показват, че това несъответствие между половете може да се дължи отчасти на недостатъчно диагностициране и недостатъчно разпознаване на симптомите на СДВХ при момичетата. Подобрената осведоменост и разбиране на представянето на разстройството при момичетата са от решаващо значение за точната диагноза и подходящата подкрепа.

В САЩ според пола СДВХ се среща при 5,6% от момичетата и при 13,3% от момчетата.⁷

Във Великобритания съотношенията при диагностицирането на момичета срещу момчета е 1:4.⁸

Терапия и подкрепа

СДВХ е управляемо състояние и ранната диагностика и намеса значително подобряват резултатите. Подходите за лечение често включват комбинация от лекарства, поведенческа терапия, психообразование и стратегии за подкрепа, съобразени с индивидуалните нужди. Осигуряването на цялостни системи за подкрепа, включително улеснения в училище и на работното място, може значително да подобри качеството на живот на хората с СДВХ.

В САЩ децата със СДВХ получават:⁹

лекарства 62% (само с лекарства 30%)
терапии 47% (само с терапии 15%)
комбинация от двете 32%

23% не получават никаква терапия.

Поради многото разходи, свързани с терапевтирането на това състояние, отглеждането на дете с ADHD струва пет пъти повече от отглеждането на дете без това състояние. Според проучване, невротипичните семейства харчат средно $2848 долара на дете всяка година в сравнение с $15.036 долара, изразходвани от семейства с деца с ADHD.¹⁰

При съпровождащите състояния на децата се наблюдава следното разпределение:

В ADORE изследването в Европа разделът с информация за лечението на деца със СДВХ разкрива, че 43 % от извадката не са получавали никакво лечение, докато 33 % са получавали някакъв вид терапия, но без фармакотерапия или психотерапия, 4 % са получавали фармакотерапия в комбинация с друг вид терапия по избор, 18 % са получили психотерапия в комбинация с друг вид терапия по избор, а 2 % са получили комбинацията от фармакотерапия и психотерапия в комбинация с друг вид терапия по избор.¹¹

Коморбидните разстройства и проблеми са чести и включват опозиционно предизвикателно разстройство, разстройство на ученето, разстройство на поведението, тревожност, проблеми с координацията, депресия и други.¹²

Коморбидни разстройства към СДВХ в Европа

Във Великобритания терапията на лица със СДВХ включва:

Психологически терапии (включително психообразователни интервенции, поведенческа терапия и когнитивна поведенческа терапия [CBT] самостоятелно или в групи)
Междуличностна психотерапия (IPT)
Обучение за подобряване на социални умения
Обикновено за деца – семейна терапия, училищни интервенции, обучение за родители или полагащи грижи, трудова терапия, говорна и езикова терапия
Лекарства

62% от децата в Обединеното кралство (2020 г.) с диагноза СДВХ получават лекарства, както и 54% от възрастните (2011) с диагноза СДВХ.¹³

Почти всички (98%) от анкетираните детски и юношески психиатри и педиатри заявяват, че комбинацията от поведенческа терапия и фармакологична терапия заедно е най-ефективната терапия за СДВХ. Въпреки това, само една трета (34%) от анкетираните специалисти, които смятат това за най-добрия подход, го използват за всички свои пациенти. Анкетираните детски и юношески психиатри и педиатри в общността смятат, че ключовите пречки пред използването на поведенческа терапия и лекарствена терапия заедно са притесненията на родителите относно лекарствата (35%) и ограничените ресурси (25%).

Освен това 88% смятат, че при общопрактикуващите лекари трябва да се подобри информираността, за да подобрят разбирането си за СДВХ и нивото на точно насочване към терапия.¹⁴

Въздействие върху академичното представяне

СДВХ може значително да повлияе на академичното представяне и образователните резултати. Проучванията показват, че децата и юношите с СДВХ често изпитват академични трудности, включително по-ниски оценки, по-високи нива на отпадане от училище и по-голяма вероятност да се нуждаят от подобряване на образователните условия. Предизвикателствата, свързани с невниманието, импулсивността и хиперактивността, могат да попречат на уменията за учене, организация и управление на времето, което изисква персонализирана подкрепа и интервенции.

В САЩ, в училище¹⁵

80% от децата със СДВХ са получавали помощ в клас
40% са преминали обучение за подобряване на социалните умения
31% от родителите на тези деца са участвали в обучение за родители
20% са получили когнитивно-поведенческа терапия (CBT)

Във Великобритания според един доклад 43% от специалистите смятат, че учителите не са наясно със СДВХ, т.е. не осъзнават, че децата трябва да бъдат насочени към специалист. Също така:¹⁶

39% от децата със СДВХ са били изключени от училище за определен срок
11% от изключените деца със СДВХ са били изключени за постоянно

Заключение

Горните данни са извлечени от множество публични източници и съдържат известни различия, породени както от различните методики, така и от спецификите на диагностичните критерии в различните държави. Те обаче показват недвусмислено, че по света СДВХ отдавна е признат като обществено значимо състояние, засягащо значителен процент от населението – между 5 и 10, при това с ясното разбиране за големия “скрит” процент на останалите без официална диагностика. Като такова, то е обект на задълбочени изследвания, статистически проучвания и различни форми на институционална подкрепа. У нас равняването е възможно само по линия на скрития процент хора със СДВХ, неполучили официална диагноза. За академичното представяне, социалното и емоционално благополучие на децата със СДВХ, от ключово значение е познаването на това състояние от обществото и най-вече припознаването му като значим фактор от компетентните институции. Ранната и правилна диагностика, осигуряването на достъп до адекватна и дългосрочна терапия, организирането на регулярни, но и повсеместни тренинги на учители и родители са единственият път към създаване на среда за равностойно отглеждане и образование за децата със СДВХ, така че те да достигнат пълния си потенциал. Това е и мисията на “Нетипичен ум – СДВХ”.

1
https://ijponline.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13052-023-01456-1
2
https://adhduk.co.uk/adhd-diagnosis-rate-uk/
3
https://www.singlecare.com/blog/news/adhd-statistics/
4
https://www.cdc.gov/ncbddd/adhd/data.html
5
ADORE – Attention-Deficit Hyperactivity, Disorder Observational Research in Europe, Stephen J. Ralston, Maria J. M. Lorenzo and the ADORE study group
6
https://adhduk.co.uk/adhd-incidence/
7
https://chadd.org/about-adhd/general-prevalence/
8
https://adhduk.co.uk/adhd-incidence/
9
https://chadd.org/about-adhd/general-prevalence/
10
https://www.additudemag.com/statistics-of-adhd/
11
ADORE – Attention-Deficit Hyperactivity, Disorder Observational Research in Europe, Stephen J. Ralston, Maria J. M. Lorenzo and the ADORE study group
12
ADORE – Attention-Deficit Hyperactivity, Disorder Observational Research in Europe, Stephen J. Ralston, Maria J. M. Lorenzo and the ADORE study group
13
https://adhduk.co.uk/adhd-diagnosis-rate-uk/
14
http://www.addiss.co.uk/payingenoughattention.pdf
15
https://www.additudemag.com/statistics-of-adhd/
16
https://www.ukadhd.com/adhd-childrens-rights.htm

_{Снимка: Porapak Apichodilok}

СДВХ по света

Разпространение на СДВХ по света

Различия между половете

Терапия и подкрепа

Въздействие върху академичното представяне

Заключение

Вашият коментар Отказ