Становище на сдружение “Нетипичен ум – СДВХ” относно проекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование и по-специално чл. 117, 199, 200, 201, 202, 203, 204, 206

Предложените изменения въвеждат по-строга система от санкции и предупредителни мерки за учениците, което поставя в неравностойно положение децата със специални образователни потребности (СОП), особено тези със синдром на дефицита на вниманието с хиперактивност (СДВХ) и други състояния на невронетипичност.

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ С ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ

1. ДИСКРИМИНАЦИЯ НА ДЕЦА СЪС СДВХ И ДРУГИ СОП

Предложените промени не отчитат специфичните потребности на децата със СДВХ, за които:

• Саморегулацията на поведението е медицински установена трудност, а не съзнателен избор
• Импулсивността и хиперактивността са симптоми, а не лошо възпитание
• Социално-поведенческите умения се развиват по-бавно поради неврологични особености

2. НАУЧНА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА САНКЦИОННИЯ ПОДХОД

Съвременните изследвания в областта на педагогическата психология и неврологията ясно показват, че:

Санкциите са неефективни за деца със СДВХ:

• Не водят до подобряване на саморегулацията
• Увеличават стреса и тревожността
• Влошават учебните резултати и социалната адаптация
• Засилват негативното самовъзприятие

Позитивните подходи са научно доказано ефективни:

• Позитивното подкрепление води до устойчиви промени в поведението
• Структурираната среда и ясните очаквания подобряват функционирането
• Индивидуализираните стратегии дават по-добри резултати

3. НАРУШЕНИЕ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

Предложените мерки нарушават:

• Правото на образование – чрез преместване и отстраняване от училище
• Правото на недискриминация – поставяйки деца със СОП в неравностойно положение
• Правото на подкрепа – фокусирайки се върху наказанието вместо върху помощта

4. КОНКРЕТНИ ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ДЕЦА СЪС СДВХ

Преместване в друга паралелка/училище:

• Нарушава социалните връзки и адаптацията
• Засилва чувството за отхвърляне и неуспех
• Прекъсва терапевтичните и поддържащите отношения с педагози

Преместване в самостоятелна форма на обучение:

• Лишава детето от необходимата социална интеракция
• Премахва структурата, която е ключова за деца със СДВХ
• Прехвърля отговорността върху семейството без да оказва подкрепа

Отстраняване от училище:

• Създава травматичен опит
• Нарушава континуитета в обучението
• Стигматизира детето пред връстници и семейство

5. ПРАВНИ И ПРОЦЕДУРНИ ПРОБЛЕМИ

Относно „предупредителните мерки“ вместо забележки:

• Правен аргумент: Преименуването на забележките в „предупредителни мерки“ не променя тяхната правна същност като индивидуални административни актове по смисъла на АПК, които подлежат на съдебно обжалване
  
• Процедурен ефект: Промяната може да доведе до увеличаване на броя съдебни дела, тъй като родителите ще бъдат принудени да обжалват всяка забележка поради кумулативния им ефект и отражението им върху достъпа на детето до занимания, които не са част от учебния план, но важни за развитието му

Относно отстраняването „до три дни“:

• Съизмеримост: Необходимо е да се провери дали предложеният срок от три дни е съизмеримо дълъг спрямо провинението
• Нежелани ефекти: Мярката може да бъде използвана за злоупотреба от ученици с цел избягване от учебни задължения

6. КОНСТИТУЦИОННИ НАРУШЕНИЯ И ПЕДАГОГИЧЕСКА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ

Относно ограничаването на достъпа до извънкласни дейности:

• Конституционен аргумент: Ограничаването на достъпа до допълнителни и извънкласни дейности засяга конституционното право на образование
• Научна обоснованост: Съществуват доказателства от български проект „Твоят час“ (2016-2018) и международни изследвания (Eccles & Barber, 1999; Fredricks & Eccles, 2010), че участието в извънкласни дейности подобрява поведението и социалните умения на учениците, включително тези с проблемно поведение
• Педагогическа целесъобразност: Изключването от такива дейности противоречи на установените методи за работа с деца с поведенчески проблеми

Относно оценяването на „поведението“:

• Липса на стандарти: Не са дефинирани ясни критерии за оценяване на „социално-поведенческите умения“
• Компетентност: Учителите нямат специализирана подготовка в областта на поведенческата психология за провеждане на такова оценяване
• Противоречие: Въвеждането на поведенческа оценка в учебните предмети противоречи на принципа за ясни предварително комуникирани критерии за оценяване

7. СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ ЗА ДЕЦА СЪС СОП

Неяснота относно специализираната подкрепа: Не е ясно как предложените мерките ще засегнат достъпа на децата със СОП до специализирана подкрепа (психолог, ресурсен учител, ерготерапевт), която не е част от учебния план, но е критично важна за тяхното развитие и адаптация.

8. ЛИПСА НА АЛТЕРНАТИВНИ ПОДХОДИ

Предложените промени не предвиждат:

• Индивидуални планове за подкрепа
• Работа с мултидисциплинарни екипи
• Обучение на педагози за работа с деца със СОП
• Ресурси за позитивни интервенции

ПРЕПОРЪКИ

1. ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ПОДХОДА

• Замяна на санкционния модел с подкрепящ и развиващ подход
• Фокус върху превенцията вместо върху наказанието
• Въвеждане на индивидуални планове за поведенческа подкрепа

2. СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ДЕЦА СЪС СОП

• Задължително медико-педагогическо оценяване преди налагане на мерки
• Изключения от санкции за поведение, свързано с диагностицирани състояния
• Алтернативни мерки – терапия, консултиране, допълнителна подкрепа

3. ОБУЧЕНИЕ И РЕСУРСИ

• Задължително обучение на педагози за работа с деца със СОП
• Мултидисциплинарни екипи в училищата
• Ресурси за позитивни интервенции и поведенческа подкрепа

4. СИСТЕМНИ ПРЕПОРЪКИ

• Периодична психологическа оценка: Необходимост от въвеждане на периодична психологическа оценка на педагогическите специалисти с цел осигуряване на подходяща работна среда и превенция на професионално прегаряне

5. ПРАВНИ ГАРАНЦИИ

• Ясни процедури за защита на правата на деца със СОП
• Право на жалба и преразглеждане на решения
• Мониторинг на прилагането на мерките

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Предложените промени в ЗПУО противоречат на:

• Съвременните научни знания за детското развитие
• Международните стандарти за правата на детето
• Принципите на инклузивното образование

Призоваваме МОН да преосмисли предложените промени и да разработи подход, който:

• Подкрепя всички деца в тяхното развитие
• Зачита индивидуалните потребности
• Прилага научно обосновани методи
• Гарантира правото на качествено образование за всички

Независимо от разписаните на хартия мерки за подкрепа и въздействие, всички знаем истината, а тя е, че те не работят, защото огромното мнозинство от педагозите нямат подготовката за това, а нерядко нямат и вътрешната вяра в това, че има деца, които са различни, без да го искат; и нямат моралното убеждение в ценността и ефекта на приобщаващото образование. Докато не се повиши ефективността и качеството на същото, прилагането на рестриктивни методи и отнемането на права е поставяне на каруцата пред коня. То дава път за лесно премахване на деца, когато няма желание да се работи с тях. Така се забравя, че образованието трябва да бъде мост към успеха, а не бариера за децата, които имат най-голяма нужда от подкрепа.