Детето със СДВХ може да има специални образователни потребности /СОП/. СОП не означава непременно умствена изостаналост или обучителни затруднения в тесния смисъл на думата. СОП може да има дете без никакви обучителни затруднения, но с проблемно поведение и невъзможност да следва училищните правила. СОП може да има дете със свръхинтелект, който предполага влагане на повече ресурси за разгръщане на потенциала му. СОП може да има дете с отлични резултати и нормален интелект, което обаче изпитва трудности с концентрацията и оттам трупа дефицити в усвояването на материала. СОП обаче може да има и дете със СДВХ, със или без съпътстващи състояния. В този смисъл, дете със СДВХ има право на допълнително подпомагане, което е въпрос на конкретна оценка на потребностите му. СОП не е диагноза и родителите не трябва да гледат със страх и не бива да бягат от тази възможност, която им дава право да се ползват от наличните ресурси на училището и от приобщаващото образование в същинския му смисъл /а не индивидуално обучение/. СОП може да предостави и допълнителни права като например удължено време при писмени работи или самостоятелна работа /за изолиране на разсейващите шумове/. Даваме си сметка, че често приобщаващото образование не е това, което ни се иска и което е на хартия. Една от нашите цели е превръщането на „СОП” от присъда в същинска врата към приобщаващото образование, в онази стъпка, която ще преформатира конвенционалния образователен процес, непосилен за децата със СДВХ, а често дори и за невротипичните деца.