Спорт за деца със СДВХ в България: Малко възможности, много предизвикателства

Децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) в България се сблъскват с редица препятствия при опитите си да участват в спортни дейности. Въпреки че спортът е признат в световен мащаб като особено важна  и дори задължителна част от общото терапевтиране на деца със СДВХ, който може да бъде изключително полезен за тяхното цялостно развитие, както и за подобряването на основни екзекутивни функции като регулирането на емоции, организацията на времето,усвояването на нова информация, спазването на дисциплина, настоящата държавна политика в страната не осигурява адекватна подкрепа за тази група деца. 

Изпратихме 2 писма до Министерството на младежта и спорта /ММС/, за да изясним какво се прави за децата със СДВХ в областта на спорта. От ежедневието си на родители на деца с този синдром, знаем, че те често са нежелани в спортните клубове и спортни (летни) занимални. Децата със СДВХ са обявявани за пречещи, развалящи дисциплината и достъпът до спортна дейност им бива отказван. Това показва липса на разбиране от страна на клубовете не само за нуждите на децата със СДВХ, но и за техните способности. Клубовете изцяло игнорират факта, че голям брой от най-големите спортисти на нашето време, между които Майкъл Фелпс и Симон Байлс, имат точно това състояние, и най-вероятно са постигнали успехите си тъкмо благодарение на него.

Получава се така, че за да посещават деца със СДВХ някакъв вид спорт, родителите им трябва да наемат индивидуални треньори или да ги запишат на специални адаптирани курсове за деца с увреждания, избягвайки групите с невротипични деца, където детето би пречило. Заплащането за индивидуална тренировка или посещението на адаптирани занятия често е в пъти по-скъпо от посещението на обикновен клуб, което натоварва семействата финансово, тъй като от МСС не смятат за необходимо да отделят средства за тази цел.

Липса на целенасочена подкрепа и проблеми с достъпността

В отговорите си министерството признава, че „не са разработвани програми, специално насочени към деца (а също така и възрастни) с конкретни заболявания или специфични потребности“, поради желание на министерството да не дискриминира отделни групи с програмите си – аргумент, който сам по себе си звучи абсурдно и обидно, доколкото дискриминацията на практика съществува и се прилага необезпокоявана, именно заради липсата на приобщаващи практики, защитни механизми и не на последно място – целенасочени обучения за работа с деца с различни състояния

Съобщено ни е, че ММС администрира няколко програми, които теоретично биха могли да се използват и от деца със СДВХ (линковете са намерени и добавени от нас):

– „Спорт за децата в свободното време“

– „Децата и спортния клуб“

– „Спорт за деца в риск“

– „Програма за развитие на спорта за хора с увреждания“

ММС също подпомага финансово проекти на спортни федерации, насочени към деца: 

• Проект „Тенисът — спорт за всички“ на Българската федерация по тенис; 
• Проект „Атлетическа академия за деца“ на Българската федерация по лека атлетика;
• Проект „Научи се да караш ски” на Българската федерация по ски; 
• Проект „Децата и бадминтона“ на Българска федерация бадминтон. 

Въпреки, че ММС предоставя финансиране за различни спортни програми, няма гаранции, че тези средства достигат до децата със СДВХ, както и не е ясно доколко тези дейности са водени от треньори с опит в работата с деца със специални потребности.

Проверка на фактите показва, че тези програми са доста добре скрити в страниците на министерството. А за да получи конкретна информация за това какъв спорт, кога и къде може да посещава детето му, един родител трябва да пресее списъка с одобрени клубове за съответния град, да издири контактна информация на клубовете и да се свърже отделно с всеки клуб за доизясняване на възможностите за участие.

С малки изключения, клубовете не публикуват на страниците си информация как става записването за заниманията при тях по съответните програми. Деца с увреждания рядко се споменават изрично. Информацията, която клубовете с гордост споменават, е че са бенефициенти на финансиране от ММС и/или се публикуват новини за вече отминали (еднократни) събития.

Проблеми с проследяването и отчетността

Още по-обезпокоително е, че ММС не събира данни за броя на децата с увреждания (още по-малко за такива със СДВХ), участващи в техните програми. Въпреки декларираното желание да не дискриминират отделни групи, ММС постига точно това с липсата на отчетност. Това прави невъзможно оценяването на ефективността на съществуващите програми за тази уязвима група и замаскира тежката ситуация, в която се намират семействата на децата със СДВХ, нуждаещи се от спорт и поле за изява.

Недостатъчна квалификация на треньорите

На въпроса ни за спортните клубове и възможността им да поемат деца с по-специални нужди (независимо дали клубовете са финансирани от министерството или не), ММС посочва, че „спортните клубове следва да се съобразяват с капацитета си по отношение на треньорските си кадри и тяхната квалификация„. В същото време става ясно, че няма конкретни изисквания за специализирано обучение на треньори за работа с деца със СДВХ или други специални потребности. Нито клубовете, нито треньорите са стимулирани по някакъв начин да увеличават квалификацията си, за да могат да обучават деца със СДВХ или увреждания.

ММС заявява и, че не администрира програми с целеви фокус “деца с увреждания или СОП”, тъй като подпомагането, осъществявано от Министерството, било насочено към спортни дейности ИЗВЪН образователния процес, в свободното време на децата. Изглежда, според ММС, в свободното си време извън училище децата с увреждания и/или СОП престават да имат увреждания или специални потребности и вече нямат нужда от подкрепа. Остава да виси въпросът какво прави Министерството на МЛАДЕЖТА и спорта за тези деца, които също така попадат в категорията “младеж”. 

Потенциална дискриминация

Министерството признава, че отказът на спортен клуб да приеме дете със СДВХ „следва да се преценява конкретно за наличието на неравно третиране„. Това показва, че съществува риск от дискриминация, но няма ясни механизми за предотвратяването ѝ. В същото време ММС не предприема активни мерки за подобряване на условията и мотивацията на клубовете за приемане на повече деца със СДВХ.

Тук бихме посъветвали всички родители, които са се срещнали с отказ на спортен клуб да приеме детето им, да се свържат с Комисият за защита от дискриминация, за да се даде повече гласност на този проблем.

Или обобщено казано, конкретните ни въпроси към ММС получиха до голяма степен витиевати и езиково издържани, но по същество нищоказващи отговори като цитираните. Или както пееха “Щурците” – “…думи, само думи, едри лепкави петна”.

Необходимост от промяна

За да се подобри ситуацията, са необходими следните стъпки:

1. Разработване на специализирани програми: ММС следва да създаде програми, специално насочени към деца със СДВХ и други състояния, които нямат медицински противопоказания за участие в спортни мероприятия, и/или спортът дори е препоръчителен за тях.

2. Подобряване на достъпа до информация и събирането на данни: Необходимо е систематично събиране и оптимизиране на представянето на информация за спортните дейности, подходящи за деца с по-специфични нужди, както и за участието на тези деца в спортните дейности.

3. Обучение на треньори: Въвеждане на задължителни квалификационни курсове за работа с деца със специални потребности и предимство при наемане на обучени треньори.

4. Антидискриминационни мерки: Създаване на ясни правила и механизми за предотвратяване на дискриминацията в спортните клубове.

5. Междуведомствено сътрудничество: ММС трябва да работи в тясно сътрудничество с Министерството на образованието и науката и други релевантни институции за създаване на интегриран подход за развитие децата със СДВХ.

6. Информационни кампании: Повишаване на осведомеността сред спортните клубове и обществеността относно нуждите и потенциала на децата със СДВХ.

Заключение

Въпреки че съществуват някои програми, като „Спорт за децата в свободното време“ и „Програма за развитие на спорта за хора с увреждания“, те не са достатъчни за адресиране на специфичните нужди на децата със СДВХ. Необходими са целенасочени усилия за преодоляване на съществуващите бариери и осигуряване на равен достъп до спортни дейности за всички деца, независимо от техните специфични нужди. Включването на всички деца със специални нужди в подходящи за тях дейности трябва да бъде водещ принцип в политиките и практиките в България, за да се гарантира, че всяко дете има възможност да се възползва от многобройните ползи на спорта.

И тъй като има организации, които виждат в децата със СОП не законови категории, а просто деца, които също имат право на спорт, но имат специални нужди, предоставяме на вниманието на техните родители лесна търсачка за спортове, с възможност за избор на критерий „СОП“, засега предимно на територията на София, надяваме се да се разширят възможностите.

(Допълнение 11.10.2024)

По-долу ще откриете пълния текст на въпросите ни и отговорите на ММС, като в случай, че нещо не сме разбрали правилно, сме готови да дадем право на отговор на спортното ведомство, но се надяваме този път да не ни замерят с членове, алинеи и формалистични тълкувания на понятията “СОП”, “увреждане”, “дете в риск” и пр., а да дадат ясен отговор на родителите на деца със СДВХ дали и ако да, то по какъв начин ММС гарантира тяхното право на достъп до спортните дейности, финансирани и подпомагани от министерството.

1. Въпрос: По какъв начин Министерството на младежта и спорта насърчава спортните дейности при деца със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ/ХАДВ)?
2. Въпрос: По какъв начин Министерството на младежта и спорта насърчава спортните клубове да приемат деца със СДВХ?

Отговор: Съгласно Закона за физическото възпитание и спорта и нормативните актове по прилагането му Министерството на младежта и спорта подпомага развитието на спортните дейности на спортните организации (клубове и федерации) като предоставя финансово подпомагане за такива дейности въз основа на проекти, с които спортните организации могат да кандидатстват. 

През 2024 г. MMC предоставя финансово подпомагане на спортни клубове за одобрени техни проекти, специално насочени към спортни занимания с деца, по следните програми, публично достъпни на сайта на MMC в рубриката „Програми”: http://mpes.government.bg/Pages/Programmes/default.aspx 

• „Спорт за децата в свободното време”; 
• „Децата и спортния клуб”; 
• „Спорт за деца в риск”. 

През 2024 г. MMC предоставя финансово подпомагане на следните проекти на спортни федерации, насочени към деца: 

• Проект „Тенисът — спорт за всички“ на Българската федерация по тенис; 
• Проект „Атлетическа академия за деца“ на Българската федерация по лека атлетика;
• Проект „Научи се да караш ски” на Българската федерация по ски; 
• Проект „Децата и бадминтона“ на Българска федерация бадминтон. 

Други възможности за участие на деца в проекти, финансово подпомагани от MMC през 2024 г. по „Програмата за развитие на спорта за всички”, са изрично предвидени в

проектите на Българска федерация спорт за всички, Българска федерация по туризъм и Българска федерация за пожароприложен спорт, а също така и в проектите на Българска асоциация спорт за учащи и Българска спортна федерация за деца и младежи в риск по „Програмата за развитие на спорта за учащи”. 

Чрез изпълнението на посочените проекти се създават условия за практикуване на спорт от всички деца без оглед на физическите или психическите им особености, като се осигуряват възможност за безплатно обучение, провеждане на начална спортна подготовка и участие в спортни прояви по видове спорт. 

MMC осъществява финансово подпомагане и по специализираната „Програма за развитие на спорта за хора с увреждания“, която е насочена към спортните дейности на спортните федерации, управляващи адаптирана физическа активност и спорт за хора с увреждания. Програмата има за цел преодоляване на социалната изолация, подпомагане на интегрирането и адаптирането към обществото на посочената целева група, като специално се акцентира на децата и младежите. 

Извън горната програма в MMC не са разработвани програми, специално насочени към деца (а също така и възрастни) с конкретни заболявания или специфични потребности, доколкото голямото разнообразие от такива би довело до невъзможност за тяхното класифициране, еднозначна оценка и евентуално приоритизиране по значимост. Принципът, заложен в програмите на MMC, е да се стимулират спортните занимания на децата без дискриминация и без оглед на техните физически или психически особености, освен когато има медицински противопоказания за заниманието с конкретен вид спорт. 

3. Въпрос: Могат ли спортни клубове да отказват допускане на деца със СДВХ до спортна дейност?

Отговор: При формирането на групите от деца спортните клубове следва да се съобразяват с капацитета си по отношение на треньорските си кадри и тяхната квалификация, знания и умения да работят със съответните целеви групи. 

Всеки конкретен отказ на спортен клуб да допуска деца със СДВХ до спортна дейност следва да се преценява конкретно за наличието на неравно третиране въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, като компетентният орган по прилагането на закона е Комисията за защита от дискриминация.

4. Въпрос: Колко са били организациите, кандидатствали през 2023 по проектите и програмите на ММС, свързани със спорт за деца с увреждания или СОП, и колко от тях са одобрени? Какви са били причините за неодобряване на останалите?

Отговор: Съгласно 1, т. 33 от ДР на Закона за предучилищното и училищното образование ЗПУО “Специални образователни потребности” на дете и ученик са образователните потребности, които може да възникнат при сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства.”

Понятието не представлява медицинска диагноза, нито е синоним на лице (дете) с увреждане по смисъла на Закона на хора с увреждания. ЗПУО предвижда форми на подкрепа и подпомагане за деца с въпросните потребности, които се реализират след оценка на потребностите. Понятието е дефинирано специално за целите на образователния процес и за приобщаване на децата към този процес.

ММС не администрира програми, специално насочени към деца със СОП, доколкото финансовото подпомагане, предоставяно от ММС, е свързано с насърчаването на спортните дейности извън образователния процес и училищната програмата, в свободното време на децата и учениците.

По този пункт на заявителя се предоставя следната информация, налична в ММС:

• Брой на спортните организации, кандидатствали през 2023г. с проекти по следните програми на ММС: “Спорт за децата в свободното време”, “Децата и спортния клуб”, “Спорт за деца в риск”, и “Програма за развитие на спорта за хора с увреждания” – 370;
• Брой одобрени и финансирани проекти по посочените програми през 2023г. – 241;
• Мотиви за неодобряване на проектите са: отрицателна оценка за административно съответствие и допустимост, ниска оценка за качество или финансова оценка.

Редът за разглеждане на проектите и оценяването им е част от съдържанието на всяка отделна програма, а пълните текстове на програмите са налични на интернет страницата на ММС в рубриката Програми:

http://mpes.government.bg/Pages/Programmes/default.aspx

5. Въпрос: По какъв начин проследява ММС дали от проектите се възползват деца с увреждания или СОП? За последните 3 години колко деца с увреждания или СОП са се възползвали от пректите, финансирани от ММС, и какъв процент са те от общия брой деца, възползвали се от пректите?

Отговор: По програмите на ММС “Спорт за децата в свободното време”, “Децата и спортния клуб” и “Спорт за деца в риск” не се води статистика за броя включени деца със СОП или с увреждания, тъй като целевата група на първите две програми са просто “деца”, а на последната “деца в риск” по смисъла на 1, т. 11 от ДР на Закона за закрила на детето.

Програмата за развитие на спорта за хора с увреждания има две направления – 1. “Спортно-състезателна дейност на хора с увреждания” и 2. “Спорт в свободното време за хора с увреждания”. По Направление 1 се финансират дейности, свързани с развитието на спорта за високи постижения, а по Направление 2 – такива, свързани с развитието на спорта в свободното време (известен и като “спорт за всички”). Не се води статистика по възраст на лицата с увреждания, ангажирани в одобрените по програмата поректи.

ММС не проследява дали от проектите се възползват деца с увреждания или СОП, тъй като както вече беше казано, програми с целева група “деца с увреждания или СОП” ММС не администрира.

Тъй като не се събират данни за децата с увреждания или СОП, включени в проектите по програмите, не може да се посочи процентното им съотношение спрямо общия брой деца.

6. Въпрос: Как се подсигурява, че целевата група ще научи за провеждането на финансираните от ММС дейности? Имат ли задължение организациите да споделят информация за мероприятията и къде? Платени или безплатни са финансираните дейности за децата?

Отговор: Осигуряването на лица от съответната целева група е ангажимент на спортните организации, кандидатстващи с проекти. Те могат да използват всякакви средства за набирането им (обяви и реклами в сайтове, социални мрежи, медии и т.н., контакт с училища или други организации и институции, работещи с деца, и т.н.) програмите не поставят условия в тази насока.

При контрола за изпълнение на проектите ММС проверява единствено дали са проведени планираните спортни дейности със съответната целева група; при промяна на датата или мястото на провеждането на някоя от дейностите спортната организация е длъжна да уведоми ММС.

“Безплатни” за потребителите (децата, респ. техните родители) са дейностите, разходите за които се финансират от ММС. Допустимите разходи са описани във всяка конкретна програма, като обичайно това са разходите за заплащане на треньори, за осигуряване на медицинско обслужване, за ползване на спортни обекти или съоръжения и консумативи за тях, за закупуване на спортни уреди и пособия за съответния спорт и др.

Линк към пълните текстове на програмите е посочен по-горе.

7. Въпрос: В получената от нас информация, на въпроса ни “Могат ли спортни клубове да отказват допускане на деца със СДВХ до спортни дейности?” е отговорено “При формирането на групите от деца спортните клубове следва да се съобразят с капацитета си по отношение на треньорските кадри и тяхната квалификация, знания и умения за работа със съответните целеви групи” – къде са описани критериите?
   Във връзка с това бихме искали да попитаме коя е правната база, според която клубовете подсигуряват капацитета и квалификацията на треньорите си? Какви са изискваният аза квалификация и образование, които следва да имат треньорите, за да могат да работят с деца с увреждания или СОП?
8. Въпрос: Министерството има ли статистика колко процента от треньорите в клубовете в страната разполагат с такава квалификация и предприема ли действия този брой да отговаря адекватно на броя на деца с увреждания и СОП?

Отговор: Съгласно чл. 97, ал. 3 и 4 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) тренировъчна дейност и треньорски услуги могат да се осъществяват само от лицата, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС. На основание чл. 97, ал. 6 от ЗФВС е издадена Наредба 1/2019г. за треньорските кадри (обн. ДВ, бр. 13/2019г., изм. и доп. бр. 91/2020г., бр. 17/2021г., изм., бр. 15/2022г., изм. и доп. бр. 94/2022г., изм., бр. 17/2023г.), регламентираща изискванията към треньорските кадри, за да бъдат вписани в посочения регистър.

Регистърът по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС е публично достъпен на сайта на ММС в рубриката “Регистри”: http://mpes.government.bg/Pages/Registers/default.aspx

Правото на лицата да осъществяват треньорска дейност е свързано с конкретен вид спорт, а с изменението в чл. 3 от Наредба 1/2019г. В ДВ, бр. 94 от 2022г. е въведена диференциацията на треньорските кадри и по вид специализирана спортна дейност (адаптирана физическа активност, кондиционна подготовка и бойно-приложна физическа подготовка).

Нормативните изисквания към треньорските кадри са обусловени от вида спорт или специализираната спортна дейност, в областта на които следва да имат знания и умения, а не от спецификите на потребителите на дейността им. Няма специални нормативни изисквания, за да могат треньорите да работят с деца с увреждания или със СОП, поради което няма статистиката, търсена във въпроса по тире пето от заявлението.

В конкретните програми, администрирани от ММС, е заложено изискването да бъдат осигурени треньорски кадри, отговарящи на изискванията на ЗФВС и наредбата по прилагането му.

_{Картинка: Pixabay}