Продължете към съдържанието

По-добре заедно и заедно по-добри? Децата със СОП в Образователната Система

Повод за тази статия е пост във Фейсбук на учителка на първокласник със СОП, който проявява агресия спрямо нея, пречи на учебния процес и с поведението си стресира децата в класа. По думите на учителката тя не получава подкрепа от страна на директора, и е оставена да се справя сама със ситуацията. Постът завършва с думите:

“Та, кажете ми за това приобщаващо образование, не на теория, на практика ми го кажете. Как? Как да стане? Нормално ли е деца с крехка психика да търпят това, да растат в среда, в която ежедневно бият учителя им (защото сядам да пиша с него и то непрекъснато ме удря)???!!! Не е ли травма и за детето със СОП да се сменяват придружителите му, които са изпратени по програма от Общината? Кажете ми, посъветвайте ме, колеги. Какъв е начинът, изходът?”

Тъй като постът е анонимен, нямаме възможност нито да потвърдим, нито да опровергаем информацията. Със сигурност обаче не е изолиран – постове с почти идентично или подобно съдържание, дали публикувани от учители, от родител на детето в нужда или от родител на друго дете в класа, редовно нажежават страстите в социалните мрежи и обичайно не водят до нищо градивно, освен да задълбочат конфликта и да демонстрират преобладаваща неспособност да се подходи безпристрастно, градивно и в крайна сметка в интерес на всички деца към съществуващия проблем. И понеже темата за приобщаващото образование е особено актуална именно в контекста на ситуации като описаната, и е обект на много критики и скептицизъм, решихме да потърсим някои отговори от Министерството на Образованието (МОН) и от практиката по света. 

Въпросите, на които се надяваме всеки един от нас да може да си отговори, след като прочете статията, са:

  • Валиден ли е изобщо въпросът за това къде е мястото на децата със СОП – в масови или в специални училища?
  • Каква подкрепа могат да очакват децата със СОП в училище?
  • Каква подкрепа могат да очакват учителите при работата си с деца със СОП?
  • Какви са правилните механизми за справяне със ситуации като описаната?

За начало ще изясним някои основни термини и положения.

Какво е СОП?

Нека започнем оттам какво е СОП (Специални образователни потребности). На страницата си от МОН обясняват, че “Специални образователни потребности може да възникнат при сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства.” С други думи, това понятие обхваща група от деца, които имат по-специални нужди при обучението си, причините за които може да са много разнообразни. Едни деца може да са незрящи, други с нарушен слух или говор, някои може да са с ДЦП, да имат дислексия, диспраксия, да са аутисти, да имат СДВХ, да имат интелектуални затруднения, и много други. И както всяка дете в норма е различно, така и децата със СОП се различават в нуждите и потребностите си и не могат да се сложат под общ знаменател.

Специалните нужди при обучението на тези деца изискват предоставяне на подходящи условия, материали и подкрепа, за да се гарантира, че имат равен достъп до образование. Ето няколко примера за приспособяване на учебния процес и материали за специфичните им нужди:

За незрящи деца:

  • Предоставяне на брайлови учебници или материали.
  • Предлагане на аудиозаписи на учебници или лекции.
  • Предоставяне на тактилни карти или диаграми.
  • Прилагане на помощни технологии като екранни четци.
  • Гарантиране, че класните стаи са добре осветени и свободни от препятствия.
  • Предоставяне на допълнително време за изпълнение на задачи и изпити.

За деца с увреден слух:

  • Осигуряване на преводачи на езика на знаците или за водене на бележки.
  • Инсталиране на микрофони или усилвателни устройства в класните стаи.
  • Предоставяне на видеоклипове с надписи или преписи на аудио материали.
  • Учителите трябва да са обърнати към класа, когато говорят.
  • Предоставяне на визуални средства и писмени инструкции.
  • Разрешаване на алтернативни методи за комуникация като имейл или съобщения.

Деца с дислексия:

  • Предоставяне на удължено време за задачи за четене и изпити.
  • Предоставяне на софтуер за преобразуване на текст в реч или аудиокниги.
  • Използване на подходящи за дислексия шрифтове и форматиране в писмени материали.
  • Предоставяне на структурирани стратегии за водене на бележки.
  • Предоставяне на помощна технология като софтуер за преобразуване на говор в текст.
  • Осигуряване на подкрепа от връстници или преподаватели за четене и разбиране.

Деца със СДВХ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност):

  • Осигуряване на места в предната част на класа.
  • Разбиване на задачите на по-малки, лесно изпълними стъпки.
  • Предоставяне на визуални графици или органайзери.
  • Разрешаване на почивки по време на уроците.
  • Прилагане на ясни и последователни рутинни процедури.
  • Използване на мултисензорни методи на обучение.
  • Предоставяне на допълнително време за изпълнение на задачи и изпити.

Деца с физически увреждания:

  • Гарантиране, че класните стаи и съоръженията са достъпни за инвалидни колички.
  • Осигуряване на ергономични мебели или регулируеми бюра.
  • Осигуряване на допълнително време за движение или почивка.
  • Предоставяне на помощни технологии, като например гласово активиран софтуер.
  • Предлагане на помощ за задачи, изискващи физическо движение.
  • Прилагане на принципите на универсален дизайн в обучителните материали и дейности.

Деца с разстройство от аутистичния спектър (ASD):

  • Предоставяне на ясни и структурирани инструкции.
  • Създаване на тиха среда с ниска стимулация за учене.
  • Позволяване на почивки или възможности за сензорна регулация.
  • Използване на визуални графици или социални истории за обяснение на рутините.
  • Осигуряване на определено място за почивка или декомпресия.
  • Предлагане на подкрепа или обучение по социални умения.

Защо СОП се е превърнало в обидна дума?

От край време специалните образователни потребности погрешно се отъждествяват в най-добрия случай с лошо възпитание, и в най-лошия – с умствено изоставане или психично заболяване, и автоматично се противопоставят на идеята за “нормални” деца. Споменаването на СОП предизвиква множество предразсъдъци и води до проблеми, например при записване на детето в училище, занимални, спортни клубове, клубове по интереси, извънкласни дейности, организирани от училището и т.н.

Причините за това се крият в миналото, когато хората със специални образователни потребности или увреждания често са били изолирани и крити от обществото, поради погрешни схващания и остарели традиции.

  • В исторически план уврежданията често са били разглеждани през медицинска призма, където хората с увреждания са били смятани за „развалени“ или „дефектни“ и нуждаещи се от медицинско лечение или изолация от обществото. Тази перспектива допринася за сегрегацията на хората с увреждания в специализирани институции или училища.
  • Съществували са широко разпространен страх и стигма около уврежданията. Хората с увреждания често се разглеждат като неспособни да допринесат за благото на обществото или се възприемат като тежест за техните семейства или общности.
  • Често съществува липса на разбиране и осведоменост за различните нужди и способности на хората с увреждания. Без подходящи познания и информираност относно уврежданията, обществото е склонно да маргинализира и изолира хората със специални образователни потребности, вместо да им предоставя подходяща подкрепа и приобщаване.
  • В края на 19-ти и началото на 20-ти век движението Евгеника (Eugenics) набира сила в различни части на света. Евгениците популяризират идеята за подобряване на генетичното качество на човешката популация чрез контролиране на възпроизводството и, в крайни случаи, застъпничество за стерилизация или сегрегация на индивиди, считани за „нежелани“, включително тези с увреждания.
  • В много общества е имало ограничена или никаква правна защита за хората с увреждания. Без правни норми, които да гарантират правата им на образование, заетост и участие в обществото, хората с увреждания често са били отхвърляни и изолирани.
  • Много хора с увреждания са били настанявани в институции, като приюти или интернатни училища, където са били изолирани от останалата част от обществото. Тези институции често са предоставяли неадекватни грижи и подкрепа, а хората с увреждания бивали подложени на пренебрегване и малтретиране.

Като цяло, сегрегацията и укриването на хора със специални образователни потребности в миналото се корени в обществените нагласи, погрешни схващания и институционални практики, които не признават техните права, способности и стойност като членове на обществото. Важно е да осъзнаем погрешността на тези идеи, но не само на законодателно ниво, а и като вътрешно разбиране, осъзнаване и прегръщане на ценностната система, която стои зад идеята за приобщаващо образование и вместо да се възмущаваме, че то не работи, да се запитаме как ние можем да допринесем за това то да проработи и всеки от нас лично, като член на обществото, да се стреми към създаване на приобщаваща и справедлива среда за хората с увреждания и специални нужди в настоящето и бъдещето. България отдавна е направила своя цивилизационен избор да бъде част от демократичния свят, основан на ценности като равни права, недискриминация, равен достъп до образование, толерантност и подкрепа на нуждаещите се и хората в неравностойно положение. В този смисъл пред темата “приобщаващо образование” въобще не трябва да стои въпросът “дали”, а само “как”.

Къде е „мястото“ на децата със СОП?

Независимо от специфичните си потребности, децата със СОП имат право на равен достъп до обучение като връстниците си в норма, и с подходяща подкрепа, те имат шанс да развият знанията и способностите си. В съвременното общество, интеграцията на децата с увреждания и специални нужди в образователните институции е от ключово значение за изграждането на по-толерантно и успешно общество. За децата със СОП приобщаващото образование означава социална интеграция, развитие на способности и самоувереност и естествено – академичен успех.

Но за останалите деца в клас, където има дете със СОП, също има положителни страни от приобщаването. 

  • Присъствието на деца със СОП в класната стая помага на останалите ученици да развият по-висока степен на емпатия и разбиране към хора с различни нужди и способности. Едва ли има две мнения по въпроса, че обществото ни страда от тежък дефицит на емпатия и чувство за общност.
  • Интеракцията с различни хора оформя мисленето на децата и ги учи да ценят и приемат разнообразието. Това може да има дългосрочен положителен ефект върху тяхната толерантност и отношение към различията. 
  • Останалите деца в класа могат да научат много от начина, по който се справят децата с увреждания с предизвикателствата и да ги възприемат като пример за сила и упоритост.

Няма как да не признаем, че присъствието на ученици със специални образователни потребности би могло и да затрудни техните връстници без увреждания или такива потребности, в зависимост от няколко фактора, включително специфичните нужди на учениците, нивото на предоставената подкрепа и приобщаващите практики, прилагани в образователната среда. Ето някои съображения в тази връзка:

  • В някои случаи приобщаването на ученици със специални образователни потребности може да изисква допълнителни ресурси, като например специализирани учебни материали, помощни технологии или помощен персонал. Ако тези ресурси са ограничени или не се разпределят ефективно, това потенциално може да повлияе на качеството на образованието за всички ученици, както на тези със СОП, така и на останалите.
  • Присъствието на ученици със специални образователни потребности може да повлияе на динамиката в класната стая и подходите за обучение. Може да се наложи учителите да променят своите стратегии за преподаване, темпове или дейности в класната стая, за да се приспособят към различни стилове на учене и способности. Въпреки че тази корекция може да бъде от полза за всички ученици чрез насърчаване на гъвкавостта и персонализираното обучение, тя може също така да изисква внимателно планиране и подкрепа от страна на преподавателите,за да се улеснят положителните социални взаимодействия и да се гарантира, че всички ученици се чувстват включени и ценени в общността на класната стая.
  • Учебната среда играе решаваща роля при определяне на въздействието на учениците със специални образователни потребности върху техните връстници. Приобщаващите класни стаи, които насърчават сътрудничеството, съпричастността и разбирането, могат да подобрят образователния опит за всички ученици. Обратното – ако в учебната среда липсва подкрепа, разбиране или приспособяване, това потенциално може да влоши социалната  интеграция и емоционално-социалното израстване на всички в класа. .

Важно е да се осъзнае, че образованието е споделена отговорност, която включва сътрудничество между учители, администратори, ученици и семейства. Чрез възприемане на приобщаващи практики, насърчаване на подкрепяща учебна среда и предоставяне на подходящи ресурси и индивидуализирана подкрепа, съобразена със специфичните нужди на детето, училищата могат да сведат до минимум всяко потенциално отрицателно въздействие и да увеличат максимално ползите от приобщаващото образование за всички ученици, създавайки учебна среда, в която всеки ученик може да процъфтява и да успява.. В крайна сметка, насърчаването на многообразието, справедливостта и включването в образователната система е от полза за обществото като цяло, като подхранва талантите и потенциала на всеки индивид. Не бива да се забравя, че децата със СОП не изчезват след завършване на училище, те се превръщат във възрастни, които може да са ваши съседи, колеги, да станат ваши приятели, лекуващи лекари или преподаватели на Вашите деца или внуци.

Според данни от книгата Special educational Needs and Disability на centreofexcellence.com около 16% от децата могат да бъдат определени като деца със СОП в някой период от развитието си, като нуждите на повечето от тях могат да бъдат подсигурени в масови училища. Само малко над 1% от децата може да имат значителни специални потребности, които изискват детето да посещава специално, а не масово учебно заведение.

Защо децата със СОП може да са агресивни и пречещи в училище?

Агресията при децата не е самоцел. Децата със специални образователни потребности могат да проявяват агресия по различни причини и е от съществено значение да се вземат предвид специфичните обстоятелства и фактори при всеки случай. Ето някои често срещани причини, поради които децата със специални образователни потребности могат да проявяват агресия:

  • Децата с говорни и езикови увреждания, като тези с разстройство от аутистичния спектър (ASD) или изоставане в развитието, може да се борят да изразят устно своите нужди, емоции или неудовлетвореност. Когато не могат да общуват ефективно, те могат да прибегнат до агресивно поведение като средство за изразяване.
  • Много деца със специални образователни потребности, като тези с нарушение на сензорната обработка или аутизъм, може да изпитат сензорно претоварване в определени среди. Силни шумове, ярки светлини, претъпкани пространства или неочаквани промени могат да завладеят сетивата им и да предизвикат чувство на тревожност или дистрес, което води до агресивни реакции като начин за справяне или търсене на облекчение.
  • Децата със специални образователни потребности, особено тези с аутизъм или нарушения в социалната комуникация, могат да срещнат трудности при разбирането на социалните сигнали, тълкуването на намеренията на другите или формирането на значими взаимоотношения. Социалните взаимодействия могат да бъдат стресиращи и непосилни за тях и те могат да реагират агресивно в социални ситуации, в които се чувстват неразбрани, отхвърлени или застрашени.
  • Някои деца със специални образователни потребности се борят с регулирането на емоциите си и ефективното управление на разочарованието, гнева или безпокойството. Когато се сблъскат с предизвикателства, неуспехи или промени в рутината, те могат да бъдат завладени от силни емоции и да избухнат агресивно като начин да освободят натрупаното напрежение или да търсят контрол над средата си.
  • Фактори на околната среда, като хаотична или непредсказуема среда, излагане на насилие или травма, или непоследователни грижи, могат да допринесат за развитието на агресивно поведение при деца със специални образователни потребности. Тези външни стресови фактори могат да изострят скритите емоционални или поведенчески предизвикателства и да затруднят адаптивното справяне на децата.
  • Някои деца със специални образователни потребности може да имат съпътстващи психични състояния, като тревожни разстройства, разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ/ ХАДВ/ ADHD) или опозиционно предизвикателно разстройство (ODD), което може да повиши тяхната уязвимост към агресия. Справянето с основни проблеми с психичното здраве чрез терапия, консултиране или лечение с лекарства може да помогне за намаляване на агресивното поведение.
  • Агресията при деца със специални образователни потребности може понякога да произтича от незадоволени потребности, като глад, умора, физически дискомфорт или липса на възможности за сензорна стимулация или физическа активност. Идентифицирането и справянето с тези основни нужди може да помогне за намаляване на вероятността от агресивни изблици.

От съществено значение е преподавателите, асистентите на децата, и професионалистите в областта на психичното здраве да възприемат холистичен и индивидуализиран подход за разбиране и справяне с агресията при деца със специални образователни потребности. Това може да включва прилагане на проактивни стратегии за управление на поведението, преподаване на алтернативни умения за справяне, осигуряване на структурирани процедури и среда и насърчаване на положителни взаимоотношения, основани на съпричастност, разбиране и подкрепа. Освен това,търсенето на насоки от професионалисти с опит в работата с деца със специални нужди може да бъде безценно при разработването на ефективни интервенции и планове за подкрепа. Създаването на благоприятни условия и подобряване на среда може да донесе ползи и за децата в норма.

Справка с МОН

С това приключва ретроспекцията по темата и преминаваме към отговорите, които получихме от МОН на зададените въпроси:

  1. В какво се състои процесът на приобщаване на деца със СОП и по-специално такива с емоционално поведенчески разстройства, проявяващи агресия? Какви са конкретните механизми за справяне с възникващите проблемни ситуации, до които могат да прибегнат учителите и директорите?

С децата и учениците със специални образователни потребности и в частност такива с емоционално поведенчески разстройства и проявяващи агресия се работи за преодоляване на проблемното поведение с психолог, в контекста на общата подкрепа. Съгласно чл. 26 от Наредбата за приобщаващото образование превенцията на насилието и преодоляването на проблемното поведение се изразява във включване на отделни деца и ученици в съответни дейности за въздействие върху вътрешната мотивация, както и оказване на психологическа подкрепа. Психологическата подкрепа е насочена към децата и учениците, педагогическите специалисти и родителите. Психологическата подкрепа се осъществява от психолог и включва: 1. създаване на условия за сътрудничество и ефективна комуникация между всички участници в образователния процес; 2. предоставяне на методическа помощ на учителите за превенция на тормоза и насилието и за преодоляване на проблемното поведение на децата и учениците; З. извършване на групова работа с деца или ученици и/или кризисна интервенция; 4. работа със средата, в която е детето или ученикът — семейството, връстниците. От друга страна, съгласно чл. 45 от Наредбата за приобщаващото образование за преодоляване на проблемното поведение на детето или ученика и за справяне със затрудненията му с приобщаването в

образователния процес и в институционалната среда, участието му в дейността на институцията и с поведенческите му прояви се прилагат една или повече от следните дейности за въздействие върху вътрешната мотивация: обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му; използване на посредник при решаване на конфликт в училище; консултиране на детето или ученика с психолог/педагогически съветник; създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и за решаване на конфликти по ненасилствен начин; насочване на детето или ученика към занимания, съобразени с неговите потребности; индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество); други дейности, определени в правилника за дейността на институцията. Нормативната уредба дава възможност за преминаване на ученик със специални образователни потребности, в това число ученици с емоционално поведенчески разстройства, проявяващи агресия, от дневна форма на обучение в комбинирана или в индивидуална форма. Съгласно чл. 107, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) при направена препоръка от екипа за подкрепа за личностно развитие за промяна на формата на обучение на ученик със специални образователни потребности от дневна в индивидуална следва регионалният екип по чл. 190, ал. 1 от ЗПУО да извърши допълнителна специализирана оценка и да изрази становище относно потвърждаване или отхвърляне на препоръката. Въпреки всички тези оценки окончателният избор за формата на обучение се прави от ученика или родителя при условията на чл. 12 от ЗПУО. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗПУО комбинираната форма на обучение включва обучение при условията и по реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план. Много често за ученици със специални образователни потребности обучението в комбинирана форма се извършва по индивидуален учебен план, което също се осъществява след съгласие от страна на родителите на детето. Принципно тези форми на обучение се препоръчват от екипа за подкрепа за личностно развитие на конкретното дете, тъй като включването на тези ученици в структурирана среда в рамките на учебния ден често води до загуба на концентрация, тревожност, хиперактивно поведение, понякога и до агресивни прояви при някои деца. Тези прояви понякога нарушават работата на съответния клас, като в случай че няма помощник на учителя или специалист — психолог, педагогически съветник, ресурсен учител, медицински работник и т.н., който да подкрепи ученика, се стига до прекъсване на образователния процес за целия клас.

  1. Как стои въпросът с назначаване на асистент на детето – при какви условия може да се назначи такъв? Имат ли родителите на детето задължение да присъстват като асистенти в в случаите, когато детето има издаден ТЕЛК с „чужда помощ“? 

Много от децата и учениците със специални образователни потребности, които се обучават в системата на предучилищното и училищното образование, имат лични асистенти, осигурени по Националната програма „Асистенти на хора с увреждания”. Тя е разработена с цел да се преодолее недостатъчното развитие на алтернативни услуги и грижи за деца с увреждания и за подпомагане на техните семейства. Основните задължения на личния асистент са да подпомага детето в придвижването му до и от образователната институция, до различните услуги, които то ползва здравни заведения, центрове за обществена подкрепа, центрове за рехабилитация и др. 

Коментар на Нетипичен ум – тук МОН не споменава задължение на личния асистент на дете със СОП да присъства в час. Асистентите се назначават с цел социално подпомагане на семейството, и нямат отношение към образователната система и МОН.

  1. Може ли да бъде назначен помощник на учителя при едно дете със СОП в класа? Какви биха били задълженията на помощника при ситуация с агресивно дете? 

Съгласно чл. 112, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование помощник на учителя се осигурява при повече от 3 деца или ученици със специални образователни потребности в група в детската градина или в паралелка в училището, когато децата и учениците са с комплексни потребности вследствие на емоционално-поведенчески проблеми при разстройство от аутистичния спектър или при друго увреждане, нарушение или заболяване. 

Съгласно чл. 112, ал. 4 от Наредбата за приобщаващото образование помощникът на учителя осъществява дейността си съобразно инструкциите на учителите на детето или ученика със специални образователни потребности и има следните функции: 1 . участва в работата на екипа за подкрепа за личностно развитие на дете или ученик със специални образователни потребности; 2. оказва техническа помощ при подготовката на образователни материали за деца и ученици със специални образователни потребности; 3. съдейства организационно и технически на учителя при провеждането на учебния час или на педагогическата ситуация по преценка на учителите по отделните учебни предмети или на учителите в групата в детската градина; 4. познава индивидуалните учебни програми на ученика; 5. подпомага изпълнението на дейности, определени в плановете за подкрепа на децата и учениците със специални образователни потребности; 6. подпомага работата на учителите за развитие на адаптивните способности на децата и учениците към образователната среда и за постигане на тяхната независимост; 7. подпомага придвижването на деца и ученици със специални образователни потребности в сградата на детската градина или на училището; 8. подпомага осигуряването на безопасни условия за обучение на децата и учениците, като подкрепя учителя при осигуряването на реда в групата или в класната стая в случай на проблемно поведение на дете или ученик; 9. Подпомага овадяването на хигиенни навици и самообслужването на децата и учениците в детската градина или училището; 10. Осъществява и други дейности, предвидени в длъжностната му характеристика.

Коментар на Нетипичен ум – За момента наредбата изисква да има 3 деца със СОП в класа, за да бъде назначен помощник на учителя. При наличие само на 1 дете със СОП директорът няма задължение да назначи помощник, но би могъл да го направи при наличие на бюджет за това. Проблемно за назначаването на помощници често е липсата на средства и предлаганото ниско заплащане на назначените на тази длъжност. Самата липса на нормативно изискване или възможност за назначаване на помощник на учителя при по-малко от 3 деца със СОП в класа е изключителен недостатък на действащата нормативна уредба, за който отдавна сме алармирали Дирекция “Приобщаващо образование” към МОН. Той поставя стотици деца и техните родители, както и учителите, в невъзможност да поискат и получат адекватна подкрепа и ефективно съдействие в класната стая. Самият праг “3 деца със СОП” демонстрира изначално неразбиране или пренебрегване на нуждата от индивидуален подход към всяко едно дете, както и това че СОП обхваща твърде широк и разнообразен диапазон от състояния и потребности, който априори определя количествения подход като неадекватен.

  1. Колко помощници на учители са наети към момента в София?

По данни на Центъра за информационно осигуряване на образованието към момента в системата на предучилищното и училищното образование в гр. София са назначени общо 119 помощници на учителя.

Коментар на Нетипичен ум – При 7000 деца със СОП в София и ако се водим по наредбата, че назначаване на помощник на учителя се случва при наличие на 3 деца със СОП в клас, по груба сметка излиза, че помощници са наети само за 5% от всички класове, в които има по 3 деца със СОП. 

  1. МОН предприема ли мерки за увеличаване на броя на желаещите за позицията “помощник на учителя”?

Освен наетите от бюджета на съответната детска градина и училище помощници на учителя по проект BG05M20P001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование” по ОП НОИР са назначени 201 помощници на учителя в детски градини и училища, включени в проекта. Към момента тези специалисти са преназначени по новия проект „Успех за теб” по Програма „Образование” — 20212027, съфинансирана от ЕС.

  1. Какво се случва, ако родителите на останалите деца в класа пускат сигнали и жалби (до директора на училището, РУО, МОН) за агресия срещу децата им от детето със СОП?

Постъпилите в МОН жалби от родители се насочват за проверка от съответното регионално управление на образованието на територията, на което се намира училището или детската градина. При по-сложни казуси и критични ситуации може да се командироват експерти от МОН, които съвместно с експерти от дирекциите „Социално подпомагане“ по местоживеене на детето или с представители на Държавната агенция за закрила на детето да окажат методическа подкрепа на училището или детската градина, както и да участват активно в решаване на случая като медиатори между училището, родителите и учениците.

  1. При какви случаи се намесва РЦПППО, за да направи оценка на нуждите на детето и дали специално училище не е по-подходящо за него?
  2. Колко специализирани (не масови) училища съществуват в България, където могат да се обучават деца със СОП (специално за деца с емоционално поведенчески разстройства)? Колко ученици се обучават там в момента? Какви са изискванията, за да бъдат насочени натам деца със СОП (диагноза, IQ, проблемни прояви етц.)? 

Съгласно чл. 190, ал. 3, т. 4 от ЗПУО регионалният екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) извършва оценка на индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности след заявление на родител за насочване за обучение в специалните училища. Съгласно по чл. 44, ал. 1 от ЗПУО специалните училища са: за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания — увреден слух (3 училища) или нарушено зрение (2 училища) – общо 5 на брой; възпитателни училища интернати – 2, и социално-педагогически интернати – 1.

Уведомяваме Ви, че насочването на деца и ученици за обучение в специалните училища за ученици със сензорни увреждания (5 на брой) или за обучение в центровете за специална образователна подкрепа (42 на брой) се извършва единствено след заявление от страна на родителите на съответното дете или ученик до директора на РЦПППО.

Коментар на Нетипичен ум – След разговори с РЦПППО ни беше разяснено, че в центровете за специална образователна подкрепа се приемат деца с множество увреждания, тъй като за деца с по-малко увреждания или специфични нужди, средата може да не е достатъчно стимулираща и децата може да не развият пълния си потенциал. Родителите на деца със СОП са съветвани детето им да започне в масово училище, което се смята, че ще му се отрази по-добре, и само ако се забележи нужда от повече подкрепа, която не може да се окаже там, то да бъде пренасочено към ЦСОП.

Заключение

Връщаме се към анонимния пост на учител на дете със СОП в начален курс:

“Та, кажете ми за това приобщаващо образование, не на теория, на практика ми го кажете. Как? Как да стане? Нормално ли е деца с крехка психика да търпят това, да растат в среда, в която ежедневно бият учителя им (защото сядам да пиша с него и то непрекъснато ме удря)???!!! Не е ли травма и за детето със СОП да се сменяват придружителите му, които са изпратени по програма от Общината? Кажете ми, посъветвайте ме, колеги. Какъв е начинът, изходът?”

Както виждаме от отговорите на МОН, на теория и както често се случва у нас, имаме прекрасно разписани пространни общи правила. Или както се пее в една песен на Щурците: “Думи, само думи, едри лепкави петна”. Тези правила са толкова общи, колкото общо е понятието “СОП” и затова твърде често се прилагат точно толкова общо и формално, колкото да се каже, че законът се спазва. Не се постига целта му обаче. 

През месец февруари 2024 г., на среща с представители на Дирекция “Приобщаващо образование” в МОН изложихме проблемите на децата със СДВХ и настояхме за изготвяне на конкретен механизъм за работа с деца със СДВХ в училище. Получихме уверение, че такъв може да се изготви въз основа на съществуващата нормативна рамка и ще бъде изготвен. Към днешна дата не знаем дали се работи по това обещание, очакваме отговора на МОН по този въпрос.

Разработването на конкретни и задължителни за изпълнение механизми и протоколи на действие при различните видове специални образователни потребности са абсолютно необходими за реално приложение на индивидуализирания подход в приобщаващото образование и за превръщане на пожелателните нормативни фрази в ефективни формули. Повечето увреждания, състояния и затруднения, определящи едно дете като дете със СОП, са отдавна идентифицирани и изучени и за тях съществуват световни и утвърдени практики за лечение, терапия, образование, социализация и други форми на въздействие. Разработени са индивидуализирани образователни стратегии, специализирани услуги и технологии, включително за емоционална и социална подкрепа. Те трябва да влязат в задължителна за изпълнение поднормативна рамка, като продължение на общо разписаните принципи и методи в ЗПУО и Наредбата за приобщаващото образование.

Това е отговорът на въпроса “как на практика да стане”. Когато и учителят, и екипът, и директорът разполагат с точните стъпки за точния случай, те ще могат, а и ще са длъжни да ги следват. Когато тези стъпки отчитат конкретните специфики на детето, шансът да отпаднат следващите въпроси се увеличава многократно.

Спешно и без каквото и да е забавяне трябва да се променят нормативните изисквания за назначаване на помощник-учител и да се премине от количествен на качествен критерий. 

Когато в класа има дете или деца със СОП, класните ръководители в училище и учителите в предучилищното образование трябва задължително да преминат обучение за работа с деца с конкретното увреждане, състояние или специални образователни потребности и ежегодно да опресняват знанията и методите си. В момента обучението и повишаването на квалификацията са задължителни по принцип, но няма задължение да са насочени към нуждите на конкретните деца, с които учителите работят.

Не на последно място, крещяща е нуждата от повишаване на емоционалната интелигентност на всички участници в образователния процес. Осъзнаването на приобщаващото образование като неоспорима ценност и същностна характеристика на съвременното образование, прегръщането на проблемите и нуждите на всяко конкретно дете, без така често срещаното противопоставяне на нуждите на мнозинството, са критично важна предпоставка за успеха на останалите стъпки и мерки, описани по-горе. Нищо няма да се промени, докато се изхожда от опростенческото мислене “защо трябва 25 деца да страдат заради едно/защо моето дете трябва да страда заради твоето”. Никой не трябва да забравя, че няма застраховка срещу това да се окаже с дете със “СОП” в един или друг момент и тогава “твоето” дете става “моето” дете. 

В крайна сметка, успешната интеграция на децата със СОП в образователната система изисква на първо място познаване на законите, наредбите и съществуващите помощни инструменти и материали по темата, и в допълнение на това – сътрудничество от страна на всички заинтересовани страни, но не формално и не на ниво изискуем минимум, а с ясна емоционална и професионална ангажираност към интересите на децата и с толкова усилия и средства, колкото са нужни, за да се постигне целта. Само така може да се осигури равен достъп до образование и подкрепа за всички ученици.

Заглавна снимка: Max Fischer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *